Бригадирското движение в Народна Република България е организирано използване на работни бригади от младежи (ученици, студенти, войници) или работници и служители по време на плановата икономика.
Първоначално полаганият труд на участващите бригадири не се заплаща. По-късно се въвежда заплащане на младежите бригадири, а на работниците и служителите, откъснати от работата им, се начисляват редовните им трудови възнаграждения.
Бригадирите се привличат за недълъг период от време за извършване на определена работа (най-често сезонна) в стопанството (селско стопанство, строителство, промишленост и пр.) или по инфраструктурата на страната. В рамките на бригадирското движение са построени важни шосейни и железопътни линии, язовири, електроцентрали, далекопроводи, промишлени предприятия, обществени сгради, извършени са множество залесителни мероприятия, като голяма част от тези обекти все още се ползват.
През първия етап от бригадирското движение бригадири участват в строителството на град Димитровград (десетки жилища, завод „Вулкан“ и др.), пътната мрежа на днешната община Димитровград, Азотно-торовия завод в Стара Загора, както и обекти в цяла България: пътя през Прохода на Републиката, железопътни линии (Ловеч – Троян, Перник – Волуяк, Самуил – Силистра), язовирите „Александър Стамболийски“, „Георги Димитров“, дигата на река Марица и др. Строят се електроцентрали – 10, изграждат се индустриални предприятия, построени са 2550 км далекопроводи, 8800 жилища, нови училища, детски и здравни домове, болници и др. През 1946 – 1948 година 87 хиляди младежи вземат участие в движението.
През втория етап бригадите се изпращат в сезонна помощ преди всичко на селското стопанство и на консервни фабрики, както и в други промишлени предприятия и в строителството при нужда. Считат се за важен дял от работата на ДКМС с учащата младеж.
