„Ние потвърждаваме готовността си да реализираме този мандат (втория - бел. ред.), като национален и общ с ГЕРБ–СДС. Готови сме да го направим при спазване на ангажиментите, които поехме заедно преди 9 месеца. Подписване от председателите на двете парламентарни групи на споразумението, съдържащо гаранции за реформи в съдебната система, регулаторите и службите за сигурност с ясни дати за изпълнение. Министър-председател - взаимно приемлива кандидатура, излъчена от ГЕРБ–СДС“. С тези думи ген. Атанас Атанасов заяви от трибуната в парламента във вторник готовността на ПП-ДБ да съставят все пак правителство с втория мандат, който предстои на им бъде върчен от президента при неизпълнен първи.
Атанасов подчерта, че „това не е покана за допълнителни преговори, извън посочената рамка“, а е „предложение за готовност да изпълним ангажиментите, които поехме преди 9 месеца“.
Думата взе и Георги Свиленски от БСП, който определи това предложение като „унижение“.
„Това е унижение на парламентарната група, това е унижение на избирателите, които гласуваха за вас. Никога не съм очаквал, че ще го видя с очите си в тази зала – вие да се молите, а колегите ви от ГЕРБ да се смеят“, каза Свиленски.
Съпредседателят на ПП Кирил Петков контрира, че думите на Атанасов не бива да бъдат разглеждани като молба.
„Вие не разбирате ли, хора, че в политиката, както и в живота, най-важно е да си спазваш думата. Най-важното нещо е всяко свое действие да го правиш не от страх, не от алчност, а от чувство за дълг. Колеги, няма да влизам в преговорни процеси, 20 дни дискусии. Има нещо много просто, сложено на масата. Има едно споразумение, в което се изисква реформа на съдената власт, но не на хартия, а реално“, заяви емоционално Петков.
Той отново припомни, че преди девет месеца с ГЕРБ-СДС са имали уговорка за 18-месечно парвителство с ротация само на премиреския пост. И, че ако тогава тази договорка не е харесвала на ГЕРБ, не е трябвало да я правят.
„Колкото и да не искате да си спомняте за споразумението, то беше направено. Когато сте го направили, трябва да си спазвате думата. Каква е разликата между предложението на 17 март, което беше отправено на Мария Габриел само за ротация на премиерите и това, което се случи сега от премиера Денков - споразумението. Имаме ли воля да направим реална стъпка напред за България или ще продължаваме да гледаме цирковете на ИТН“, запита Петков.
Във вторник депутатите се събраха на извънредно заседание, за да гласуват като единствена точка в дневния ред внесения в понеделник от ГЕРБ проект на решение мандатът за съставяне на правителство да бъде обявен за приключил неуспешно.
В крайна сметка с 226 гласа „за“ и 1 „въздържал се“ отказът на Мария Габриел от премиерския пост беше гласуван от депутатите.
До поредния обрат се стигна след серия от публични заявки, че преговори няма да има или напротив – ще продължат, от двете управляващи формации ПП-ДБ и ГЕРБ. Финалът беше поставен в неделя, когато Мария Габриел сложи точка заради „нови и нови условия“ от ПП-ДБ. И макар след няколко часа акад. Николай Денков да призова ГЕРБ да не тласкат страната в спирала от избори, а да подпишат споразумение, сменяйки само министър-председателите, в понеделник Габриел внесе в НС отказа да участва в парламентарната процедура по избор на премиер и да предлага структура и състав на Министерски съвет.
В понеделник лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заговори и за натиск при определяне на състава на МС отвън, като конкретно спомена поста на външен министър. Преди разгорещените дебави в пленарната зала Борисов каза през журналисти, че ГЕРБ няма да подкрепи съставяне на кабинет с втория мандат.
Същото направи преди извънредното заседание на Народното събрание и съпредседателят на ДПС Делян Пеевски. Той обвини за провала на ротацията ПП-ДБ.
Какво следва оттук нататък?
Конституцията предвижда, че след като номинираният за министър-председател от първата парламентарно представена партия не изпълни мандата за съставяне на кабинет, президентът връчва папката на втората политическа сила. В случая - ПП-ДБ.
Ако посоченият кандидат за министър-председател от втората по численост парламентарна група не успее да предложи състав на Министерския съвет, държавният глава връчва мандата на трета политическа сила, по негов избор.
Ако не се стигне до съгласие за съставяне на кабинет и от третия път, президентът предприема стъпки по стартиране на консултации и назначаване на служебно правителство, което да започне подготовка за избори. Вотът се насрочва най-късно до два месеца от този момент.
Ако се стигне до служебен кабинет
Според промените в Конституцията, приети в края на миналата година, процедурата по избор на служебен министър-председател ще е по-различна от досегашните. Една от основните особености е, че при провал и на третия мандат за съставяне на кабинет, Народното събрание не се разпуска, а продължава да работи. Освен това изборът на президента е ограничен измежду няколко души, заемащи високи постове в държавата. Това са председателят на Народното събрание, управителят или подуправител на Българската народна банка, председателят или заместник-председател на Сметната палата и омбудсманът или негов заместник.
Подробностите чуйте в прикачения звуков файл.