Какъв трябва да е моделът на българското образование, за да е в крак с предизвикателствата на времето и да запали искрата на любознанието? Кой е пътя към умовете и сърцата на децата- дигиталното обучение, хибридното образование или стандартния метод на учене. Какво е мястото на предучилищното образование за моделиране на умения, изграждане на знания и характери в подрастващите в прехода към социализация от детската градина към първи клас. И каква е ролята на преподавателите, поели нелеката задача да направляват силата на знанието.  

Тези акценти постави в ефира на Дарик Югоизток арх. Емил Бурулянов. В новото издание на авторското предаване „Посоката на Бургас“ той фокусира вниманието върху полето на образованието, а с госта в студиото- Росица Кралева, директор на детска градина „Звездица“ с повече от 20 годишен стаж в просветната сферата разговаря за значението на 24 май, отвъд текущите дискусии и разделителни линии, за призванието на учителите, за образователната среда и процесите на обучение. „Наша е мисията да посеем първите семенца на любовта към родната азбука, към делото на светите братя Кирил и Методий“, каза тя в „Посоката на Бургас“.

- 24 май е може би най-важния празник на нашата нация. На какво трябва да научим първо най-малките? Какво означава 24 май за един учител и какво е посланието на този светъл ден?

-Празникът на буквите е специална дата за всички нас. За един учител той е изключително значим. Защото да си учител е призвание- ние даваме на своите ученици най-важното- своята енергия и безгранична си любов. А в замяна искаме да се усещаме уважавани не само един ден, а 365 дни в годината.

-Това, може би, е една от най-трудните задачи, имайки предвид цялостното качество на образованието към днешна дата. Но как правите така, че децата да усещат празника на буквите като свой, какво е най-важното да знаят те по отношение на своята писменост?

-Те много добре знаят и познават образите и делото на светите братя Кирил и Методий. Ние ги учим да пишат елементи на букви, това е приоритет на началния учител и те с изписват с удоволствие изписват ченгелчета. Ние посяваме първите семенца на любовта към родната азбука, към делото на братята Кирил и Методий.

-Каква е връзката между това, което се прави в детските градини- между началното, средното и висшето образование? Сигурно и Вие смятате, че добрата основа предразполага към по-добри резултати. Как може тази връзка да се заздрави?

- Отиването на децата в детската градина е тяхното влизане в обществото. Времето, в  което започва моделирането на тяхното социално поведение. Преходът от предучилищна възраст към училище е преломен момент в детското развитие, защото се изменя ценностната ориентация, нравствените критерии, междуличностните взаимоотношения. При прехода от детска градина към първи клас, социалното положение на отделни деца може да се измени. Затова началният учител трябва да е подготвен за тази промяна, да знае в детайли индивидуалността на всяко едно от децата. В предучилищна възраст ние предоставяме това като информация посредством т.нар. порфолиа. Те са задължителни за предучилищното образование. По наредба трябва да ги има всяко дете. При работа с деца със специални образователни потребности, се пишат психолого- педатогически характеристики, които след това се предоставят като информация за началния учител и директор.

- Много е важно тези потрфолиа и задължителни материали от предучилищната възраст да стигат до началните учители, за да знаят какво да очакват от детето- психологически, физически и т.н. И това една връзка, сравнително неглижирана до момента, но която трябва неминуемо да се засили, поне според мен... 

- Така е, но зависи от индивидуалните и личностни качества на самия учител. В началното училище индивидуалният подход е изключително важен. Към всяко детенце трябва да има специално отношение, защото всяко има различен темп на развитие и няма как да обобщиш една група и да сложиш всички деца под един знаменател.

- Това, всъщност, е една народопсихологическа черта- само когато се объркат нещата и има проблем с някое детенце, чак тогава се сещат началните учители, че то има предистория, че вероятно има някакви качества, с които не са запознати. И чак тогава се налага да се запознаят с тези порфолиа, за да могат да продължат добрите неща в образованието и да се пресекат лошите навици. И всичко това го има на хартия и те могат да се възползват от него... 

-Точно така. Ние им даваме основата, върху която те да надградят това, което има като индивидуални качества детето. Това може да им бъде в полза. Ако едно дете е талантливо, много лесно се работи с него. Но децата със специални образователни потребности са различни. И към тях подходът трябва да бъде много внимателен. И ако това се неглижира в начален клас и учителят не поеме това, което ние сме изградили като характер, отношения и знания, детето е загубено.

- Какво смятате за системата - Деца да учат деца. Има ли бъдеще подобен модел тип обучение в Бургас? С какво могат да бъдат полезни децата на други деца и да ги научат повече, отколкото учителите?

- Защо не. Малко по-големите деца и първокласниците, които биха могли да бъдат съпорт на малките от предучилищна възраст са от едно поколение. Информацията, която ще поднесат ще бъде по-достъпна и по-бързо възприета от малките. Ние имаме практика- наши предучилищни групи, гостуват на деца от първи клас. И там в реални условия децата виждат какво ги очаква- виждат чиновете, тетрадките... Няма легла, за да си си починат... 

- Има ли нужда от нов тип инфраструктура  в предучилищното обучение и в градините? Бургас, знаете, е един от градовете, в който инфраструктурата е сравнително нова и повечето детски градини са с доста добра база. Но на ниво ли е образователната инфраструктура във всяка една градина и изпълнява ли тя своите функции по ефективен и модерен начин?

- Това е чудесно, че се строят нови детски градини. Но като че ли ми се иска да се обърне внимание на вече съществуващите такива. Защото повечето от тях имат крещяща нужда от ремонтни дейности и смяна на материалната база. Ако може паралелно да вървят нещата, ще бъде чудесно.

- Как гледате на тези пространства, които са като отворени класни стаи- места, които могат да се използват едновременно и от училища, и от по-началните начален тип курсове и от детските градини? Това, може би, е бъдещето на хибридното образование.

Изключително полезни са. И сме привилегировани, тъй като сме в централната градска част - имаме възможност по-често и без транспорт да водим децата в Приморски парк. Ние също имаме изнесени класни стаи. Виждам, че и колегите от другите детски градини с по-големи дворове правят такива класни стаи. Моите наблюдения са, че децата много по-лесно и бързо усвояват материала. Чистият въздух и по-непринудената обстановка, карат детето много по-достъпно и бързо да възприема знанията.

- До каква степен в детските градини и предучилищното образование адекватно е застъпено дигиталното обучение и технологиите, спрямо най-малките?

- За децата това въобще не е проблем. Те са от това поколение, знаете, за което казват, че се ражда с телефоните. Много бързо възприемат, посредством тези източници. Почти всяка градина вече е дигитализирана, всяка стая разполага с интерактивна дъска, с таблети и децата изключително лесно и бързо се справят с това предизвикателство.

- Какво смятате, че е бъдещето на предучилищното образование? Накъде ще се развива то - все по-дигитално или скроено по мярка за всяко дете-присъствено или хибридно, както е в последните няколко години, поради пандемията. Повече учене чрез игра, или повече игра чрез учене? Това са различни модели, но всеки един от тях като че ли има собствени позитиви.

Много ми се иска да се намери баланса в тази посока. Защото ние няма как да избягаме от съвременните технологии. Това е бъдещето. Но като че ли ми се иска да играят децата. И то, така както ние играехме навремето. Защото нашите деца са с ограбено детство- те не знаят как да яхнат пръчка, да поскачат на ластик, да играят на гоненица и на стражари и апаши, не знаят..

- По-позитивно?

- Може би родителите трябва да обърнат повече внимание. Повече сред природата, повече море, сред пясъка, сред дърветата,

- Повече дни на изключените телефони?

- Категорично. Много ще съм щастлива, ако намерим баланса, всички заедно - и учители и родители.

Посоката на Бургас с арх. Емил Бурулянов чуйте в звуковия файл: