Бившият посланик на България в САЩ и вицепрезидент на Атлантическия клуб Елена Поптодорова бе специален гост в „Седмицата на Дарик“, за да коментира впечатленията си от срещата на върха на НАТО в Хага. Поптодорова заяви, че България вече е фактор в НАТО, като допълни, че „ако има Европейски съюз днес, то е благодарение на САЩ, но и Европа е дала много на САЩ“.
„Успешният удар на САЩ срещу ядрените обекти на Иран беше добра прелюдия за срещата на върха на НАТО в Хага. Срещата се оказа много успешна. Най-важното е това, което пред скоби като кратко впечатление и е много важно – това, че алиансът е цял и не се пропуква. Имаше такива опасения часове преди началото на срещата. Това е най-важният резултат. Всяко пропукване би дало стимул на авантюристичното поведение на Кремъл. От тук насетне влизаме в същността, което също не е изненада. Тези 5% се обсъждат от много отдавна. Президентът Тръмп ги обяви много рано. Рамката от 5% е с уточнения, защото не можем да кажем, че всички държави са еднакво категорични“, заяви Елена Поптодорова.
„Има едни 10 години, в които държавите могат да стигнат тези проценти. Полша е там, балтийските държави са близо, Германия се очертава пък като най-силната армия и най-силната във военно отношение държава в Европа. Дания удвои разходите си за отбрана. Швеция свали ограничението си за военни разходи. Въпреки големите очаквания какви решения ще се вземат в Хага, имаше предварителна подготовка, която сочеше натам. Имаше видимо осъзнаване на европейските държави, които са част от НАТО. Тръмп иска да види равностоен принос от страна на европейските съюзници. Това се случи в Хага и ще продължи да се случва и в близките години“, каза още тя.
„Европейският съюз се създаде като територия на силна икономика и проспериращо развитие на нациите, защото не отделяше толкова пари за отбрана. САЩ има ядрен чадър. Във ВВС Европа има много да навакса. Това са най-деликатните сфери, в които Европа е назад. Ние европейците сме пет пъти по-назад във военновъздушната отбрана спрямо САЩ. Затова са важни тези 3,5%, които са ясни военни разходи за отбрана“, коментира бившият посланик на България в САЩ.
„Винаги трябва да се разговаря със собствената публика и да се дадат добри аргументи. Този разговор в България е дължим. Голяма роля тук има и парламента. Всяка седмица, когато народните представители са по своите избирателни райони, трябва да водят тези разговори. Дискусиите в медии предразполагат за проактивност от страна на слушателите. Без медиите, ние сме безпомощни“, коментира Поптодорова.
„Виждате колко видима роля в Европа придобиват държави, които не са част от Европейския съюз, а са част от алианса. Документът на НАТО оформя важна роля по пътя на числата и финансите да се навакса изоставането в отбраната“, заяви Елена Поптодорова.
„Имаше спокойствие, че гаранциите за сигурност идват отвъд Океана. Винаги сме били оценявани положително и високо за участието на нашите военни в мисия. Струва ми се, че попадахме в една югоизточна група, без да бъдем откроявани по някакъв начин. Преобладаваше нещата, че и с Русия ще се отработят дружески отношения. Черно море тогава не присъстваше. Исках да привлека вниманието към обстановката в Черно море, защото се беше случил Крим. Те имаха илюзорни представи, че това е еднократен акт. Нашата роля нарасна рязко и конкретно, когато най-накрая се видя цялостната ситуация в района на Черно море. Сигурността в този район заема първите места на списъците с рискове, заплахи и необходимост от укрепване. Сега се засилва укрепването на Източния фланг на НАТО, Северния фланг също. България, заедно със съюзниците Румъния и Турция има важна роля в черноморската сигурност.“
„България се превърна във фактор за НАТО. Така се забързаха и други процеси. Не само имаме участие в планирането, а и с експертиза, защото истината е, че България носи експертиза за региона, която надвишава само военните опити и съзнание, които съществуват в централата в Брюксел“, коментира още тя.
„Процесите са свързани, защото са продукт на една и съща негативна промяна в геополитически план. България трябва да се укрепи икономическо, финансово, стратегическо, геополитическо, както и информационно.“
„Украйна беше поставена на срещата в Хага много срамежливо. Срещата беше много Тръмп, защото той превзема сцената, където и да се появи. Всички искаха президента Тръмп да види плюсове за себе си от ангажимента си с НАТО. На него очевидно му трябваше споделен стимул и емоция, каквито получи. Градусите отидоха по-високо от делови срещи и формати, но това беше необходимо, за да може Доналд Тръмп да оцени собствената си роля в алианса. Той беше на световната сцена с най-силните държави, които признаваха неговата роля и значимост“, заяви бившият посланик на България в САЩ.
„Това с дългоочаквания мир мен ме плаши като очакване и теза. Разбира се, това е свързано с промяна на оценките на заплахите, както ги виждат от Вашингтон, както и ние го виждаме. Когато европейските държави са по-близо до Русия, трябва да е по-силна натовската отбрана. Русия не отсъства от експертните оценки на службите на САЩ. Китай има предимство от заплахите от страна на САЩ. Китай бе отбелязана като рискова държава и от предишните администрации в САЩ. При Доналд Тръмп има по-различен прочит на международната политика. Тръмп иска лично разбирателство с президента Владимир Путин. Той си представяше, че това ще стане бързо. Тръмп направи изключително дълга за него пресконференция в Хага. Той чистосърдечно обясни, че не си е представял, че ще е толкова трудно да постигне договорка с Русия. Тръмп продължава да смята, че ако покаже дружелюбно отношение към Путин и се въздържи от санкции и резки действие, то ще постигне мира, към който се стреми.“
„Целта, която е тласнала Путин към анексията на Крим, навлизането в Грузия и войната в Украйна, не е моментно хрумване, а цялостна стратегия. Всичко това не означава отказ от основните цели – подчиняване на държавите, които изброих, на волята на Кремъл. Както и цялостното присъединяване към политическата линия на Русия. Тръмп ще продължи това да го разбира. Това, че Украйна присъства пестеливо в текста на НАТО, не означава понижен ангажимент. Всички министри на отбраната на държавите заявиха своята подкрепа към Украйна. Видимо е най-голяма финансова подкрепа към Украйна е от страна от северните държави в Европа. Президентът на Тръмп си избра този объл начин да се споменат нещата. Володимир Зеленски също присъстваше и се срещна с президента Тръмп. Срещата им беше много по-различна, а Тръмп излезе и каза, че Зеленски е един смел човек, който защитава своята страна“, коментира Елена Поптодорова.
„Има пълно съгласие на държавите по отношение на Иран, че не трябва да бъде допускан да направи ядрена бомба. Затова всички одобриха ударите по инсталациите в Иран за обработка и обогатяване на уран. Въпросът е да разберем къде се намира обогатения уран на Иран. Израел фактически премахна сериозна група от учените и разработчиците на ядрената програма на Иран, освен голяма група висши командващи на иранската армия. Но знанията, които Иран е придобил, не са изчезнали. Това трябва много трезво да го знаем и да си го повтаряме. Тази ядрена програма се разви в продължение на десетилетия, откакто на власт дойде режимът на аятоласите в Иран след свалянето на шах Реза Пахлави, като по негово време двете страни имаха добри отношения, като Иран призна Израел за промяна. Колкото и решаващ и важен да беше този удар от страна на САЩ, който нанесе тежки щети по ядрената програма на Иран, не означава, че е сложен окончателен край на тази ядрена програма, докато този режим управлява. За Иран победата е, че режимът оцеля. Аятолах Хаменей беше уверен в добрите бъднини на Иран, той няма право какво друго каже. Най-важната победа е оцеляването на режимът и не се знае какво е положението с ядрената програма“, заяви Поптодорова пред Божидар Русев.
Вижте цялото интервю на бившия посланик на България в САЩ Елена Поптодорова в „Седмицата на Дарик“ в прикаченото видео!
