„Когато спасяваш един човешки живот, спасяваш цяла вселена“ – тези думи от Талмуда са залегнали в литературния конкурс на центъра за еврейско-българско сътрудничество „Алеф“. Вече над 11 години той обединява младежи от България, Европа и Израел в творческо писане, базирано на исторически сведения и насочващо към светлината на човешките достойнства в най-мрачният период на Втората световна война – еврейският геноцид.
През годините стотици ученици успяха да стигнат през живите свидетели, безмълвните паметници и мащабните сведения до истинските доблестни истории, върху, които създаваха своите красиви разкази за светлина, насред мрак.
А през 2024 г. петима лауреати от конкурса на „Алеф“ получиха възможността да се докоснат до живата памет на евреите във Варшава и Краков. Със съдействието на Полски институт в София, Кристиян Джамалов, Ясен Янев, Симеон Добрев, Йоана Стоянова и Полина Динчева посетиха най-ярките исторически обекти, илюстриращи живота, културата, страданието и героизма на общността.
Бившият Дом за сираци на Януш Корчак или Хенрик Гоолдшмит, по-известен като музеят Корчакянум във Варшава се оказа първата спирка от пътуването назад във времето. А домакин в него и днес е Марта Чешелска. За самата нея най-силната следа и днес в делото на лекаря, педагог, писател, публицист и дори радио журналист е любовта, с която се посвещава на децата. Затова и със сърце приема призива да споделя историята, както на мястото, останало непокътнато от бомбардировките, така и за личността на общественика.
“Въпреки огромната си заетост, той е поставял в центъра любовта си към хората и разбирането към децата. Имал е силна емоционална връзка с тях и въпреки, непрестанната си ангажираност и сериозен вид, е бил усмихнат, когато е общувал с тях. Държал е на образованието им, но и на културата. В огромните си трудове, той разглежда детето още от раждането му като личност, с права и мнение, което заслужава уважение. Не е пренебрегвал трудните деца, напротив. Търсел е път към причините за тяхното поведение. Корчак е имал псевдоним – Доктора, с който е пишел материали за вестниците и за радиопредаването си“, разказа Марта Чешелска.
Личността на Януш Корчак и снимките, показващи живота и дори емоциите на обитателите по време на войната оставят силно впечатление и в 15-годишният Кристиян Джамалов от София. „Въпреки всички трагедии, съпътстващи житейският му път и задълженията, които е имал към професията си, той не е пренебрегвал сираците. Държал се е с тях със същото уважение, с което се е отнасял и към всички останали хора“, споделя ученикът след срещата във внушителната сграда.
Музейят за история на полските евреи „Полин” успя да потопи младите писатели в един съвсем различен свят, в който чрез интерактивни игри и беседи ги пренесе от 960 година до най-новата история на еврейската общност по време на Третата полска република. Огромният комплекс носи не само богатството на културата, но и духа на предразсъдъците, които витаят през вековете, а също и автентичен вкус на историята. Място, с впечатляваща архитектура на Ноевия ковчег и с мащабна информационна програма, насочена предимно към младите хора, поднесена чрез съвременните инструменти и атрактивен подход, провокира към размисъл и въпроси българската група. Две млади дами от "Полин" - Елжеба Граб и Катажина Яновска поведоха групата във вълнуващото пътуване. По време на него, учениците успяха сами да си изработят монета, да печатат и дори да се научат да танцуват фокстрот.
Вилата на Ян Жабински и съпругата му Антонина във Варшавския зоопарк и отношението на едно семейство, през чийто дом са преминали стотици евреи, които са се укривали, беше сред местата, в които младите писатели успяха да се докоснат буквално до личния свят на полския зоолог, физиолог и радио журналист.
Сред красотата на градините е и почти непокътната обстановка на къщата – музей, в която освен неговите лични илюстрации е запазена е и най-голямата колекция в света от насекоми. Не това обаче е поразяващото в този музей. Празните помещения на дома се използват повече от три години за скривалища на евреи, успели да се измъкнат от варшавското гето. Срещата с уредника на музея и разходката из съхранените вещи и дори скулптури, изработените от укриващите се, впечатляват 19-годишната Полина Динчева.
„Това, че двамата със съпругата си са проявили такава смелост, при ежедневен риск за живота си е за възхищение. Но този акт и времената, в което те са живели трябва да ни напомнят, колко трябва да сме благодарни днес“, счита Полина.
В звуковия файл, чуйте повече от Марта Чешелска, Кристиян Джамалов и Полина Динева:
