Незабелязано, покрай политическите страсти, парламентът през август прие важна поправка в Закона за счетоводството, която е в сила, със задна дата, от юли тази година, съобщи Mediapool.
Благодарение на нея над половината от фирмите, които дотогава подлежаха на задължителен финансов одит, отпаднаха от този вид проверка.
Промяната нажежи страстите между основните засегнати страни в спора - одиторите и част от работодателските организации (на първо място Асоциацията на индустриалния капитал в България, начело с Васил Велев). В парламента дори се заговори за лобизъм и в двете посоки (на "одиторското лоби" и на "работодателското") и така и не стана ясно къде е общественият интерес по темата.
Кое е по-важно – предприятия, които правят милиони, да бъдат облекчени от няколко хиляди лева за одит веднъж в годината или обществото да има достъп до външен професионален поглед върху финансите на фирмите с милионни обороти?
В крайна сметка чрез поправка, инициирана между първо и второ четене от Делян Добрев (ГЕРБ), надделя бизнесът (работодателите).
И макар че законът вече е приет и е в сила, страстите не утихват. В позиция до Mediapool одиторите (Институтът на дипломираните експерт-счетоводители, - бел. ред.) пожелаха още веднъж да алармират обществеността, че промяната не е от полза за България.
Но кое от двете "лобита" защитава повече обществения интерес, наред със своя частен, всеки гражданин следва сам да прецени, защото депутатите оставиха объркани послания, а служебната власт се оказа твърде слаба, за да защити умереното си предложение.
Около 4000 фирми остават извън външния финансов контрол
Частният финансов одит съществува, за да обяви публично в Търговския регистър (пред всеки, който се интересува - обикновено клиенти, доставчици, бизнес партньори, държавни органи, широката общественост) дали счетоводните отчети на дадена фирма отразяват честно финансовото ѝ състояние. От статистиката за направените одити в България излиза, че по-голямата част от бизнеса е коректен и не заблуждава обществеността – към 85% от одитите приключват с позитивна оценка.
От 15 251 одита, направени в България през 2023 г. по данни на ИДЕС, с резерви са били 1021 броя, с обръщане на внимание – 1169, с отрицателно мнение – 8, а с отказ от мнение заради липса на информация – 16. Това значи, че в около 15% от случаите, които понякога засягат големи и важни компании, наистина има нередности и одиторите застават с името си зад тази констатация.
С августовските поправки в Закона за счетоводството двойно бяха завишени праговете за балансова стойност на активите и приходите от продажби на компаниите, под които не се изисква независим финансов одит. Критерий за задължителен одит станаха 4 млн. лв. балансова стойност на активите (при предишни 2 млн. лв.), а на нетните приходи от продажби - 8 млн. лв. (при предишни 4 млн. лв). Третият критерий - за среден брой служители (50 души), остана непроменен.
Така от задължителен одит отпаднаха около 4000 фирми и одитираните задължително компании се свиха от около 7000 на около 3000, което прави около 1% от общия брой на активните дружества в България.
Предложението на служебния финансов министър Людмила Петкова беше далеч по-умерено - за леко завишение на праговете с 25% заради инфлацията (до активи над 2.5 млн. лв. и приходи от продажби над 5 млн. лв. годишно). В този случай на задължителен одит щяха да подлежат около 5385 дружества.
Поправките в Закона за счетоводството се наложиха по съвсем друг повод - въвеждане на евроизискванията за т. н. "зелено" счетоводство, тоест за изпълнението на политиките за околната среда, социалната отговорност и устойчивостта (ESG). Покрай тях обаче мина и оспорваната редакция на праговете за задължителен одит.
Облекчение за бизнеса?
От една страна, актуализацията е логична, защото въпросните прагове не бяха променяни от 2016 г. Повечето парламентарни групи - ГЕРБ, ПП-ДБ, "Възраждане", БСП, се съгласиха принципно, че бизнесът трябва да бъде облекчен от излишна административна тежест, още повече че в доста европейски страни праговете са по-високи от тези в България (макар и при по-висок БВП).
Именно това е и основната позиция, отстоявана от бизнеса. Според становището на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) значително по-високи прагове (в сравнение с българските) за нетните приходи от продажби има в Гърция, Румъния, Сърбия, Хърватия, Словакия, Чехия, Германия, Полша, Словения, а преди приемането на законовите поправки праговете у нас са били 5 пъти по-ниски от задължителните по евродирективата.
От АИКБ подчертават, че освобождаването от счетоводни тежести на малките предприятия (които по евростандартите обаче са почти всички фирми в България, заедно с микропредприятията, б. р.) ще освободи ресурс на одиторите, за да се фокусират върху средните и големите фирми, както и върху компаниите от обществен интерес, които наистина е важно да бъдат да бъдат внимателно одитирани. Спестените десетки милиони, според бизнес асоциацията, могат да се пренасочат към иновации или повишаване на заплатите на работниците.
Или влошаване на финансовия контрол?
В същото време Институтът на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС), в който одиторите членуват задължително по закон, твърди, че одитът всъщност не е чак толкова огромна административна или финансова тежест за бизнеса, както се твърди, а напротив - той е от помощ за компаниите и създава прозрачност на цялата икономика - неслучайно обичайно се изисква от банки, доставчици, бизнес партньори, клиенти и др.
Одиторите твърдят, че техният мотив да алармират, че промяната не е добра за България, не е чисто егоистичен (да запазят "хляба си"), тъй като и без това са малко – 751 души. Все пак в официалната позиция на ИДЕС до депутатите се признава, че промяната ще намали приходите в сектора с поне 30-40% и ще засегне по-тежко някои от по-малките одиторски практики, което ще ги принуди да излязат от професията трайно. А след това няма лесно връщане назад, защото в одиторската професия има много сериозни изпити и квалификации, които правят достъпа до нея труден.
Мотивът на ИДЕС да "бие камбаната" е също и професионален и от обществено значение – според одиторите промяната ще влоши цялостно финансовата отчетност и ще задълбочи проблема със сивата икономика в България.
По данни на ИДЕС много държави в ЕС имат по-ниски или близки до действащите в България към началото на юли прагове за задължителен одит на фирмите – Унгария, Франция, Италия, Финландия, Латвия, Малта, Швеция, Кипър.
Министърът на финансите Людмила Петкова потвърди, че старите български прагове бяха около средните от гледна точка на практиките в ЕС. По нейни данни преди промяната около 10 държави бяха с по-ниски прагове, тоест задължават повече малки фирми да одитират отчетите си.
