България е поискала съдействие от ЕС за противодействие на външна намеса, свързана с Русия, преди предстоящите парламентарни избори  на 19 април, съобщи „Политико".

В рядък ход за страна от ЕС, българските власти миналата седмица поискаха от дипломатическата служба на блока да помогне за разкриване и спиране на кампании от чуждестранни участници за манипулиране на общественото мнение чрез социалните медийни мрежи и пропагандни уебсайтове, използвайки европейски подход, разработен в отговор на руските и китайските заплахи, припомня брюкселското издание.

Този ход е необичаен за държава членка на ЕС и е част от по-широките усилия на правителството да се справи с чуждестранното влияние, отбелязва изданието. Външното министерство в София вече е създало временна структура за координация на отговора срещу подобни заплахи, като за съветник е привлечен разследващият журналист Христо Грозев, известен с работата си в изданието Bellingcat.

Според доклад на Центъра за изследване на демокрацията, България е сред държавите в ЕС с най-уязвима информационна среда за злонамерено външно влияние и със слаба институционална подготовка за реакция. В него се предупреждава за активни мрежи от профили, свързани с Русия, които целят да задълбочат обществените разделения.

Българските власти са поискали подкрепа от европейската дипломатическа служба, която координира усилията за откриване и анализ на кампании за манипулация. Системата обикновено се използва за защита на държави извън ЕС като Молдова.

България също е поискала от ЕС да активира процес, наречен система за бързо реагиране, за основните платформи за социални медии на Meta, Google, TikTok и други, за да открие и спре дезинформационните кампании, докато се развиват, става ясно от кореспонденцията. Европейската комисия потвърди миналата седмица, че е започнала процеса.В комуникацията с европейските институции българската страна подчертава засиления риск от координирани кампании за дезинформация, които могат да подкопаят честността на изборния процес.

Сред възможностите е и изпращане в съответната страна на екип за бърз отговор, отговориха от Комисията. Тези екипи осигуряват целенасочена краткосрочна подкрепа на страните членки в борбата срещу хибридните заплахи и кампании. До този момент обаче там не е получено такова искане, пише 24 часа.