На 18 години Даниел Пеев застава пред Стефан Данаилов на изпитите в НАТФИЗ. Тогава е девствен, тежи над 115 килограма и едва ли предполага колко важна ще се окаже тази среща за живота му. Данаилов го приема в своя клас и така поставя началото на професионалния му път.

По-късно между двамата се случва момент, който Пеев помни и до днес. Стефан Данаилов му удря шамар. Самият актьор нарича случката „министерския шамар“ – препратка към времето, когато Данаилов освен преподавател в Академията е и министър на културата.

След Академията обаче идва далеч по-трудната страна на актьорската професия. Парите свършват, а ролите не идват. Даниел Пеев се оказва в период, в който увереността на сцената и самоиронията му трябва да прикриват сериозно лично напрежение.

Години по-късно теглото му достига 130 килограма. Зад публичния му образ и шегите, с които често говори за себе си, се появява и друга страна – паник атаки. За този труден период Пеев разказва откровено в разговора си с Мон Дьо.

Пътят му продължава с участие и победа в „Като две капки вода“. В разговора Пеев говори и за една от големите си професионални мечти, да изиграе Ричард III, както и за личната си „сделка с Господ“, свързана с пътя му през професията и живота.

В „Храмът на историите“ Даниел Пеев разкрива различните лица зад актьора, от 18-годишното момче, което се явява пред Стефан Данаилов в НАТФИЗ, до артиста, който превръща самоиронията в начин да говори открито и за най-трудните моменти от живота си.