Цената на тока се вдига с по малко всяка година. Комисията за енергийно и водно регулиране винаги намира резерви, за да ограничи исканите от енергодружествата цени, които в заявленията си през годините стигат до предложения за 70% поскъпване на нощната тарифа на тока например. Регулаторът обаче традиционно обявява проценти от 2 до 5 и така тушира напрежението в обществото. И въпреки че цената на тока пълзи плавно, сметките показват, че за последните 5 години вече плащаме с 20 на сто по-високи сметки за електроенергия. Най-много от 2019 година насам са се увеличили цените за абонатите в Западна България, чиито мрежи преди се стопанисваха от ЧЕЗ, а сега от „Електрохолд”. Там натрупаното поскъпване на тока стига близо 21%. С процент по-малко е увеличението за абонатите на ЕВН или това са жителите на Югоизточна България, а най-скромно са се вдигнали цените на тока в Североизточна България, където доставчик е „Енерго-Про” – със 16,7 на сто. В сметките са включени и последните предложения на Комисията за енергийно и водно регулиране за новия регулаторен период, който трябва да започне на 1 юли тази година и да продължи до 30 юни 2025 г. 

При парното обаче поскъпването в София например за последните три години е с близо 60 на сто, а във Варна и Пловдив – с над 50 на сто. Така например при сметка от 100 лева за отопление в столицата вече плащат 160 лева, а в Пловдив и Бургас – над 150 лева при една  и съща консумация. 

С колко ни вдигнаха тока и парното през последните 5 години

От 1 юли 2019 г. регулаторът прие токът да поскъпне сравнително еднакво за трите ЕРП – за абонатите на ЧЕЗ увеличението беше с 2,9 %, на ЕВН – 2,97%, а  на „Енерго – Про” – с 2,80 на сто. По-сериозно обаче беше поскъпването на парното. Средният процент на увеличение на топлинната енергия беше с 3,53 на сто, като най-сериозно беше поскъпването в Габрово – с близо 10 на сто , Разград – 8,6 на сто, Бургас – 7,36% и Пловдив – 7,4 на сто. В столицата, например, цената се вдигна с малко над 3%.

Следващият регулаторен период отново започна с по-високи цени за абонатите и на тока, и на парното. За клиентите на ЧЕЗ сметките се вдигнаха с 2,72 на сто, на ЕВН – с 4,12%, а на "Енерго - Про" – с 1,5%. Поскъпването се случи, въпреки че първоначалните разчети, преди включването на тока от държавната ТЕЦ, бяха за намаление средно с 0,55 на сто на цената на тока за страната. Плановете бяха за спад с 1,69 процента в Североизточна България, за клиентите на ЧЕЗ в София и Западна България спадът трябваше да е 0,45%, а за абонатите на ЕВН в Югоизточна България да има поскъпване, но с едва 0,15%. 

Потребителите на централно отопление обаче получиха намаление на цените средно с  12,7 процента спрямо тези от миналия отоплителен сезон. 

И тук сякаш приключиха добрите новини за битовите потребители на ток и парно у нас, защото идването на пандемията от коронавируса и последвалата война в Украйна доведоха до рязко покачване на енергийните цени в световен мащаб. 

Така от 1 юли 2021 г. енергийният регулатор отново прие решение за увеличаване на цените на електрическата и топлинната енергия за следващата една година. При тока отново най-голямо беше поскъпването за клиентите на ЧЕЗ – 5,57%, следвано от това за потребителите на ЕВН – ръст от 3,74%, и на абонатите на „Енерго - Про“, чиито сметки се вдигнаха с 3,51 на сто. Така домакинствата на регулирания пазар в Западна България трябваше да плащат по 0,201 лева за киловатчас дневна и 0,116 лева за киловатчас нощна тарифа. На ЕВН - до 0,20 лева за киловатчас дневна и 0,114 лева за киловатчас нощна тарифа, а на „Енерго – Про” дневната тарифа стана 0,204 лева за киловат, а нощната - 0,114 лева за киловат. 

Сериозен удар по джоба получиха потребителите на централно отопление. Топлинната енергия поскъпна средно с 16,23%, като най-голямото повишение беше във Велико Търново – над 23%, в Бургас и Плевен – с над 20 на сто, и София, където сметките се вдигнаха с почти 20% (19,97%). Само в дружествата в Сливен и Габрово повишението беше по-умерено, под 10 на сто.

През 2022 година имаше ново увеличение на цените. За клиентите на „Електрохолд“ изменението на крайната цена беше с 2,70 %, за ЕВН – с 3,47 %, за клиентите на „Енерго - Про“ – с 4,45 %. 

Не така обаче стояха нещата с парното, чиято цена беше вдигната драстично – средно с 40 на сто за цялата страна. Одобрената от регулатора цена беше все пак доста по-ниска от исканото от топлофикациите повишение средно със 123,58%. Така абонатите на „Топлофикация София“ започнаха да плащат по 136,82 лв./MWh, при предишна цена 98,48 лв./MWh, което е поскъпване с 38,93%. За тези на „ЕВН България Топлофикация“ цената скочи с 23,26%, а на „Веолия Енерджи Варна” -  с 30,66%.

Миналата година КЕВР отново одобри поскъпване на тока и парното. В Западна България цените на електроенергията се вдигнаха с 4,24 %, на ЕВН – с 3,78 %, а за клиентите на „Енерго- Про“ – с 5,43 %. В сравнение обаче с предходния регулаторен период цените на парното останаха  практически без промяна. Те се повишиха минимално с между 0,05% и 0,48%.

Какво да очакваме тази година

Засега публикуваната от КЕВР информация с предложенията на електроразпределителните дружества за нови цени на тока в периода 1 юли 2024 г. - 1 юли 2025 г. показва близо 3% средно поскъпване на тока, като отново най-сериозно ще е увеличението на цените за клиентите на "Електрохолд" в Западна България – с 2,74 на сто. Там дневната тарифа ще поскъпне с 2,72%, а нощната с 2,81%. Предложените цени от ЕВН в Южна България ще доведат до средно увеличение от 1,46%, като по-сериозно е увеличението при нощната тарифа - 2,54 на сто.

В Североизточна България "Енерго - Про" намалява леко цената на тока - с малко под 1%. Дневната тарифа поевтинява с 0,91 на сто, а нощната с 0,86%. Въпреки намалението, цените на електроенергията в региона остават най-високи за дневната тарифа в сравнение с останалите два региона.

Предложенията на топлофикационните дружества, публикувани от КЕВР, очертават среден спад на цената на топлата вода и парното от 1 юли с 8,4%. Най-голяма се очаква да е намалението на цените на парното и топлата вода в Бургас - средно с 14,09%. В морския град топлата вода ще струва 81,79 лв. за мвтч при 95,94 лв. сега. За София намалението на парното и топлата вода от 1 юли е предложено да е 7,02%. "Топлофикация София" предлага 128,25 лв. за мегаватчас при 137,93 лв. в момента.

Във Враца се очаква да падне с 11,35 на сто и ще е 100,25 лв., при 113,08 лв. за мегаватчас в момента. Подобно е намалението в Разград, там топлинната енергия ще струва 131,08 лв., при 145,54 лв. за мегаватчас сега. В Пловдив цената на парното от 1 юли трябва да стане 127,19 лв., което е понижение със 7,81%. С между 7 и 8% ще поевтинее топлинната енергия и в Плевен и Перник. Най-скъпа остава топлоенергията във Варна - 131,86 лв. мегаватчас въпреки очакваното понижение с  3,74% от 1 юли. 

Окончателни решения и за тока, и за парното КЕВР трябва да вземе в края на месеца. 

Либерализацията на пазара се отложи

За да се избегне скок на цените на тока, в последните дни на сегашното Народно събрание депутатите решиха да отложат първата стъпка към либерализация на пазара на електроенергия за битовите потребители, която трябваше за започне от 1 юли тази година. 

Тя предвиждаше да се премахне НЕК като обществен доставчик на електрическа енергия. Тя трябваше да бъде заменена от трите електроснабдителни дружества - "Електрохолд", ЕВН и "Енерго - Про". Те трябваше да купуват ток от борсата и да го продават на домакинствата до началото на 2026 г. на фиксирани от Министерски съвет цени. Пълното освобождаване на цените за бита и излизането на домакинствата на свободния електроенергиен пазар трябва да се случи от 1 януари 2026 г. и засега това остава, тъй като според приетото от депутатите се отлага само първият етап - цените на едро да бъдат освободени от 1 юли 2025 г. , вместо от 1 юли 2024 г.

Заради промените остана и задължението на КЕВР да утвърждава цените на тока за бита и да определя квоти на държавните електроцентрали, които произвеждат електроенергия за регулирания пазар, а НЕК запазва функцията си на обществен доставчик. Според енергийни експерти обаче отлагането на първия етап ще намали времето за подготовка на битовите потребители към преминаване на свободния пазар на електроенергия, която така или иначе трябва да стане факт, защото само България в ЕС все още има регулирани цени на тока. 

Според тях сега беше добър момент това да се случи, тъй като цените на борсата вървят надолу, а регулираната цена вече е над пазарната.