Окончателното си решение да отложат либерализацията депутатите взеха на фона на протести на миньори и енергетици. Поведени от синдикални формации, те блокираха жълтите павета в района на парламента. Там протестиращите проследиха решенията, които народните представители взеха за сферата на енергетиката.
Около 10 часа преди обяд площадът пред Парламента започна да се пълни с енергетици от цялата страна. От Сливен пристигна Иван Стойков, който работи в местния ТЕЦ. С колегите му тръгнали с автобус в 5 часа сутринта. Дошли, за да защитят работните си места, притеснени от планирания справедлив преход.
"Споразумението беще до 38-ма година да има плавен преход, да не остават хора без работа", коментира Стойков.
Другото искане на протестиращите – отлагането на либерализацията да бъде прието, но при техните условия. Приетият миналата седмица на първо четене вариант не се харесва на вицепрезидента на КНСБ Огнян Атанасов, който заяви, че настоява за "отлагане от поне 3 години за битовите потребители. Поне до 2029 година".
Ръководителите на протеста посетиха последователно Народното събрание, президентството и Министерския съвет. Държавният глава Румен Радев ги прие след 14 часа.
И докато течеше разговорът на протестиращите с президента, депутатите гласуваха окончателното си решение да отложат либерализацията с 1 година, а не с 3, както поискаха синдикатите. Президентът на КТ „Подкрепа” Димитър Манолов прие решението като временно.
"Можеше да не се налага да я отлагат, а да не бяха я въвеждали. Не съм сигурен, че тази 1 година ще стигне", заяви Манолов.
Последната спирка от институционалата обиколка на протестиращите в триъгълника на властта бе в Министерски съвет. Там служебният премиер Димитър Главчев обясни, че пари за енергетиците ще се намерят чрез пренасочване на други разходи.
Чуйте още във файла.
