Освобождението на България е откупено Вълчан войвода, твърди писателят Васил Гинев, който е автор на роман за легендарния хайдутин. В интервю за Дарик той заявява, че Вълчан войвода се е срещал с руския император Александър I, когото уверил, че може да финансира война срещу Османската империя. По време на Руско-турската война от 1828-1829 г. предава на Русия над 30 тона злато и скъпоценни камъни.
„Вълчан войвода първи осъзнава, че българският народ не може да извоюва свободата си сам с въстания и с чети. Той осъзнава, че трябва да събере голямо имане, за да може да откупи една война. По време на Руско-турската война от 1806-1812 е имал лична среща с император Александър I, която е организирана от Манук бей. Казва му, че може да напълни два пъти руската хазна, но за жалост тогава Наполеон напада Русия. При следващата война Вълчан войвода с армия от 8 000 души превзема Созопол, избива турците и руснаците стъпват на брега. На май 1829 г. главнокомандващият на руския флот адмирал Грейг го приема на кораба „Париж”. Вълчан войвода му казва, че иска да откупи освободителна война за България. Преди да предаде разговора на императора Николай I, Грейг пожелава да види богатствата. Заедно с нетрадиционния съветник Бутянов, който описва всичко това и то се пази в архивите на Одеския флот, са закарани до пещера на Маслен нос. Когато там им махат превръзките от очите, нетрадиционният съветник сравнява Вълчан войвода с бога на подземните богатства Хефес. След един месец идва товарният кораб „Орфей”. На него товарят 300 конски товара или 30 тона злато и един товар скъпоценни камъни, които десетократно надвишават стойността на златото. Всички са мислили, че това е освободителната война. Вълчан тръгва с войската си към Одрин, но ги спират Англия и Франция. Руснаците си тръгват от България и Вълчан войвода пита „какво стана”, а руският император му казва „ако не сега, при моя син или внук Освобождението ще го бъде, ти имаш договор”.
Според Васил Гинев Вълчан войвода е натрупал достатъчно голямо богатство, за да може да финансира война срещу Турция.
„Имал е 4 основни пещери, в които има по над 100 тона злато, и 10 второстепенни с по 8-10 тона. От всеки 10 хазни, които отиват за Цариград, той обира 7-8. Една хазна е 1-1,5 тона злато. Хваща папски кардинал, който след мъчения му показва златни рудници от времето на Римската империя. Взема и еничарското съкровище, когато след 1812 г. еничарите вкарат в България 66 тона злато. От началото на 19. век до Освобождението в България има 35 хайдушки чети, които хайдутуват 10 години за Вълчан войвода и му носят своя дан. Всичките тези богатства се прибират в откритите римски подземия. В тях има вечна отрова и римски капани, които Вълчан войвода усъвършенства и ги поставя и на второстепенните си пещери. Това са му банките. С тази, която е на Маслен нос, плаща Освобождението”.
Васил Гинев е автор на историческия роман „Вълчан войвода! Златният Бог на България”. За написването му е използвал спомени на своя прапрадядо Михо Михов- Михо Кафталията, който е бил от четата на хайдутина, и на козаря Дойчин, който се е грижил за войводата в последните години от живота му. Техните свидетелства са записани през 1927 г. от бабата на Васил Гинев. Самият той твърди, че никога не е бил изкушаван да търси съкровищата на Вълчан, а в книгите му няма нишани къде са скрити.
„Не мога да давам празни надежди на някого. Много хора измряха, това не е майтап работа. С иманяри не се занимавам, не искам да насърчавам хората да отиват да умират по пещерите. Невъзможно е някой да влезе дори в помощна пещера. По време на социализма са отворени две такива край русенското село Копривец и в Странджа, където са открити съответно 8 и 11 тона злато. Край Одрин също намериха второстепенна пещера, в която имаше 10 тона. Все още има страшно много злато в основните пещери в Ярамаз кая край Варна, около Сливен и Троян.
Васил Гинев е инициатор за изграждането на паметник на Вълчан войвода във Варна, тъй като освен принос към Освобождението легендарната личност е и свързана с региона.
„Вълчан Войвода купува къща във варненското село Голица, където закарва семейството си. Там умират майка му и баща му. Пиратства около Варна край Галата, Кара дере и Паша дере, както и около Маслен нос и залива Св. Параскева. Една от най-старите къщи във Варна се намира на улица „Одрин” в Гръцката махала, където е имало хан и там е чакал ятаците си. Умира на 104 години и остава напълно нетленен като света Бернадет в едно римско подземие на Ярамаз кая”.
За изграждането на монумент на Вълчан войвода е било определено място до панорамната площадка във варненския квартал „Галата”. Общината обаче е спряла проекта и там е изграден паметник на моториста. Според архитект Лъчезар Пеев подходящо място е пешеходният остров на кръстовището на булевард „Христо Ботев” и улица „Д-р Писклюлиев” в центъра на Варна.
Цялото интервю с Васил Гинев и Лъчезар Пеев може да слушате в звуковия файл.
