Паветата като част от културно-историческото наследство на Бургас, репер на постиженията в една отминала епоха и противовес на инвестиционната инвазия на новото време- Тази тема постави на фокус в ефира на Дарик Югоизток историографът, художник и реставратор Митко Иванов.

Изтъкнат хроникьор на Стария Бургас, верен на идеята си да спасява от забрава знакови личности и събития, той разлисти архивите, за да представи пред слушателите Бургас от ХIХ до края на 30 –те години на ХХ век, когато калта отстъпва под амбицията за облик с европейски измерения. 

„Бургас е легендарен със своята лепкава кал. Толкова лепкава, че никъде другаде по нашите географски ширини не може да се срещне такава. В този смисъл павирането не е просто знак на цивилизованост и начин за по-лесно придвижване на каруците по улиците на града, а това е било буквално жизненоважен въпрос в нашия любим град“, каза Митко Иванов.

В архивните документи, посочи, той има откъслечни сведения за постилането на улиците в камъни. И  пред слушателите разясни: „В началото на ХIХ век застлани с калдъръм улици в града не е имало или може би единствено “Славянска”, ако съдим по името й тогава - “Узун калдъръм” („дългият калдъръм“). В края на века  - през 1874 година български вестник с гордост съобщава, че в Бургас вече три от четирите главни улици са постлани с камъни. Дописникът на вестника е приятно изненадан от развитието на града, тъй като 3/4 от него вече са заслани с камък - гордост не само за Бургас, но и за всеки град по тези географски ширини“, разказа Митко Иванов.  През 1878 година са били калдърмосани Чаршията (“Александровска” до “Св. Св. Кирил и Методий”), Узун калдаръм (“Славянска”) и началото на Сака йолу (“Фердинандова”) Те са били покрити с ломени, а между тях и много валчести камъни. 

Свидетелства от 1893 година разкриват, че „ Бургас дори “след като се постеле /с камъни/, пак няма да се отърве от вечната кал”.  

Митко Иванов разказа непозната за мнозина история, свързана с легендарния кмет Димитър Бракалов, изумил бургазлии с едно нетрадиционни решение- той не внесъл европейски павета, каквито били очакванията на гражданите и разпоредил да бъдат извадени старите камъни от едно време и да бъдат пренаредени.

„Бургазлии без били доста учудени от този „авангарден“ метод за павиране и щом го попитали, той мъдро отговорил: Едната страна на тези камъни видя турската управа. Нека сега да види другата им страна, българското управление“.

В архивите е отразено, че до 1933 година в Бургас с паваж с покрити 25,000 квадратни метра-внушителен за времето си мащаб.

„Големият градостроител, човекът, който променя Бургас през втората четвърт на двадесетия век – това, разбира се, е кметът Атанас Сиреков. Той е работил с още по голям размах. И е поканил истински майстори за нареждането на паветата. „Музика за очите“, обобщи Митко Иванов.

Най-интересните детайли за павирането на Старият Бургас, чуйте от Митко Иванов в звуковия файл: