„Войната е огромна скръб за абсолютно всички. Това е един от онези постулати, които никога не се променят, при които няма „да, обаче...“ и зад които няма никакви условности.“ Това каза ексклузивно пред Дарик радио носителят на „Оскар“ и бивш руски учител Павел Таланкин.

Бившият педагог от Челябинска област разказва за пътя си от училищните коридори до световната сцена, за цената на истината и за това какво се случва зад затворените врати на руската образователна система. щ

Дарик

От училищни празници до военна пропаганда

До март 2022 г. животът на Павел Таланткин е свързан с организирането на театрални постановки, партита и конференции в училище Първо училище в град Карабаш. Всичко обаче се променя коренно с началото на руската инвазия в Украйна. В училищата започват да пристигат методически препоръки от Министерството на образованието, които диктуват какво трябва да се говори на децата за войната.

Таланкин, който е учил телевизионна режисура и винаги носи камера със себе си, получава нова задача от ръководството.

„След това ми се обади директорът на училището и каза, че вече съм длъжен да заснемам всичко това, за да може училището да се отчита пред Министерството на образованието — че изпълняват плановете, че спазват методическите препоръки и че провеждат тези лекции“, разказва режисьорът.

Той бързо осъзнава, че заснетите кадри са историческо свидетелство за една цяла епоха и дават ключовия отговор на въпроса защо руското общество е станало толкова озлобено. Таланкин подчертава, че руските училища са затворени институции и достъпът на външни камери би показал само режисирани и постановочни часове, което прави неговия материал, сниман "отвътре", напълно уникален.

Учителите като заложници на системата

Според Таланкин, преподавателите в Русия не са свободни в избора си и са попаднали в капана на системата. Той обяснява, че в малките населени места изборът за един учител се свежда до две опции: да продължи да работи, изпълнявайки стриктно пропагандната програма, или да напусне и да отиде да работи в завод, тъй като други алтернативи на практика липсват.

Бягството от Русия и „чуждестранните агенти“

Заради натрупването на репресивни закони през 2023 г., забраняващи критиката срещу руската армия и правителство, продуцентите на филма предупреждават Таланкин, че животът му е в опасност. Той е принуден да емигрира.

„Оставих всичко. Оставих целия си живот, всичко съградено... Направете си опит като терапия: приберете се у дома и съберете само толкова багаж, колкото да се събере в една ръчна чанта — и това да бъде абсолютно всичко, което имате право да вземете със себе си“, споделя творецът за тежестта на решението си.

Въпреки че руските власти го категоризират като „чуждестранен агент“, режисьорът признава, че не придава никакво значение на този статут. Той отказва да спазва абсурдните изисквания да подава отчети за доходите си пред руското Министерство на правосъдието.

"Кремълският синдром" и илюзията за избори

Разсъждавайки върху бъдещето на Русия, носителят на "Оскар" изразява увереност, че промените ще настъпят, тъй като управниците не са вечни. Той сравнява властта в Москва с психологически феномен:

„Струва ми се, че съществува „кремълски синдром“. Когато някой заеме поста президент на държава с толкова гигантска и сложна история и прекрачи прага на Кремъл... главата му започва да се замайва. Той започва да се вижда като самодържец и цар, поставен от Бога.“

Относно политическия процес, режисьорът е категоричен, че в Русия не се провеждат избори, а „театрален спектакъл“ и „представление“, защото всички опозиционни партии биват спирани от участие. Той обаче вижда надежда в огромния брой трезвомислещи руснаци, които споделят мечтата на Алексей Навални за демократична Русия, която не води войни и зачита човешките права.

Остро послание към хората със „смесени чувства“

В края на интервюто, попитан за българите, които имат смесено отношение към войната в Украйна, Таланкин не скри възмущението си. Той отказва да приеме, че някой може да гледа положително на война, независимо от геополитическите оправдания, подчертавайки, че всеки конфликт е безумие, което завършва с инвалиди, ковчези и преговори.

„Към хората, които подкрепят войната в Украйна и са пропити от пропаганда, бих казал само едно: отидете и вижте сами, отидете и помиришете барута! Когато се върнете, със сигурност ще си кажете: „Боже мой, какво вършим...“, заключи носителят на „Оскар“.