Къде и как да бъде разположен първият паметник на Христо Ботев дискутираха днес на среща представители на ВМРО Враца, РИМ , ОбС и общественици от града под Околчица.
Срещата за съдбата на Първият в Следосвобожденска България паметник на Войводата, който има незавидна съдба, бе иниицирана от Кр.Богданов.
Преместен през 60-те години на миналия век от площада, поради „естетически“ съображения на управниците, паметникът пребивава на пл. Руски, в склада на БКС, обругаван многократно и окраден, сега се помещава в Ботевата зала на Врачанския исторически музей.
Дискусията повдигна множество проблеми, свързани с опазването и собствеността на паметника. Навремето е бил построен от волните пожертвования на местното население и под опеката на кметската управа. Сега постаментът, който е на три нива, се намира в с. Косталево.
Амбицията на кметството е да бъде изработена реплика на статуята на Ботев и да бъде поставена върху него. За целта е организирана кампания за набиране на средства, съобщи кметът на селото Любомир Кръстев.
Кр.Богданов апелира за събиране на всички части, останали здрави, така че паметникът да придобие първоначалния си вид. „Запазените елементи да се съберат и да се покажат на обществеността, каза още Богданов. Той би могъл да бъде и туристически обект- все пак е Първият паметник след Освобождението от турско робство
Не търсим конфронтация, а трайно решение в полза на интересите на Враца, каза още Богданов.
Директорът на РИМ Г.Ганецовски подчерта, че в момента паметникът е експониран в музея и интересът към него не стихва. Като експонат в музея е описан със свой номер и вече принадлежи на държавния музеен фонд – би трябвало, ако той смени местоположението си, да бъде поета писмена отговорност и решение как ще бъде опазен.
Според председателят на ОбС Враца Вл.Христов, крайно време е да намерим място на паметника, защото днешната дискусия се превръща в разговор за националната ни памет.
Участниците в кръглата маса днес се обединиха около становището да бъде организирана нова институционална среща в дните преди 1 юни, на която да се поканят и експерти от Министерството на културата, общински съветници и юристи, за да бъде изяснен правния статут на собствеността, както и компетентен представител от Института по опазване паметниците на културата, който да прецени преместването на постамента, намиращ се в Косталево.
Ето няколко думи за историческата съдба на Първия паметник на Ботев:
Инициативата за издигането му е на тогавашния кмет на града Цено Леонкев и на председателя на Постоянната комисия Гьошо Антонов. Те срещат голямата подкрепа на Стефан Стамболов - министър-председател на Княжество България (1887-1894 г.), който е бил много близък приятел и съратник на Хр. Ботев. Ст. Стамболов подкрепя изцяло начинанието на местните врачански патриоти стамболовисти
Паметникът е дело на известния австрийски професор Густав Еберлайн, автор на уникалната статуя на Гьоте в Рим. Голяма чест е за Враца от 1890г., наред с европейските столици Берлин и Рим, да има паметник, дело на един от най-известните скулптори в Европа. Г. Еберланд търси помощ при моделирането на Ботевата глава от българския художник Антон Митов, по-късно професор в Художествената академия в София. През 1891 г. той е автор на портретна скица с креда на Хр. Ботев, публикувана през 1891 г. в списание “Илюстрация-Светлина”.
Скулптурната фигура на Хр. Ботев е поставена върху висок постамент. Войводата е изваян в естествен ръст, облечен в четническа униформа. В дясната си ръка държи сабя, вдигната нагоре, а в лявата свитък хартия. Върху постамента на паметника са изписани 190 имена на четници и поборници, както и барелефите на неговите близки съратници - революционерите Давид Тодоров, Мито Цветков и поп Коста Буюклийски.
Целият паметник е обграден с малка ажурна метална ограда, а в четирите краища са монтирани лъвски глави, из чийто уста бликала вода. Металните части на паметника са отлети във Виенската фирма за метални конструкции “Вагнер”.
Г. Еберлайн е използвал при моделирането на паметника последната снимка на Хр. Ботев. На нея той е сниман с братята си Стефан, Кирил и Боян. Правена е в Букурещ преди заминаването му с четата за България. Цялото население на Враца е съпричастно с голямото събитие. Паметникът става факт благодарение на дарените средства на врачани и на целия български народ.
Официалното откриване на паметника е на 27.05.1890 г. Пристига княз Фердинанд и министър-председателят Ст. Стамболов. Присъстват майката на Хр. Ботев, неговата съпруга - Венета и дъщеря му Иванка.
''…Неговата самоотверженост за спасението на отечеството ни и обезсмъртяването на паметта му ми внушават мисли, които не могат да въздържат сълзите ми. Аз и майка ми сме били нещастни, като останахме: аз без баща, а тя без съпруг, но българският народ доби един герой, това ни утешава, че баща ми загина за свободата на отечеството ни. Неговата памет ни е скъпа и аз ще се грижа да я запазя за всякога, макар че тя става достояние на целий народ.'' Това е част от словото, произнесено на 27.05.1890 г. от Иванка Ботева, при откриването на първия паметник на Войводата. Едва 14-годишна, сама написва тези думи, с които изразява голямата си признателност и уважение към своя баща. Огромното вълнение на крехката ученичка трогва до сълзи всички присъстващи.
