Има повече пилета от всеки друг вид птици на земята, като на всяко човешко същество се падат по три пилета. Те са станали незаменими като основна храна. Но въпросът откъде идват пилетата и как хората започнаха да отглеждат и ядат, ни убягваше. Доскоро. Сега знаем повече, предава TCE.
За много хора е трудно да гледат на пилетата като нещо различно от храна. Но две нови проучвания променят нашето разбиране за връзката човек-пиле.
Агенцията по храните запря домашните кокошки
Едно от тези нови проучвания датира кости от 23 от най-ранните пилета в Европа и Северозападна Африка, за да провери възрастта им. Това ни дава по-ясно разбиране за това кога са пристигнали в тези райони и как хората са взаимодействали с тях. Само пет екземпляра съответстват на датите, които археолозите преди това са им определили. Останалите 18 бяха много по-нови, отколкото се смяташе преди, понякога дори хиляди години по-късно.
Предишни хипотези, които базираха данните си на контекстуални (индиректни) улики , като например къде са разположени тези кости и с какви други артефакти са открити, сочиха, че пилета са присъствали в Европа преди до 7000 години. Но новите резултати показват, че те са се появили едва около 800 г. пр. н. е. (преди 2800 години).
Международни съдии оценяват над 150 котки от различни породи на изложба в София
Това показва, че пилетата са пристигнали в Европа сравнително наскоро, в сравнение с домашните говеда, свине и овце, които са достигнали нашите региони преди около 6000 години. Новата датировка също така предполага, че на много места е имало закъснение от няколкостотин години от момента, в който пилетата са се появили за първи път в даден район, докато наистина хората са започнали да ги изпозлват за храна.
Заедно с пилетата и в гроба
Много от ранните пилета, които са идентифицирани, са цели или почти цели скелети. Във Великобритания нито един от най-старите скелети не показва доказателства, че са били заклани за консумация от човека. Те често са били по-възрастни животни, заровени в ями. Един екземпляр дори има добре зараснала фрактура на крака, което свидетелства за човешка грижа. Това пиле все още е можеле да снася яйца: в скелета си има вещество, наречено медуларна кост, което се образува по време на производството на яйца.
Тези улики предполагат, че първите екземпляри в Северна Европа, вместо да се считат за източник на храна, са били считани за екзотика, особено като се има предвид малкият им брой по това време.
Почивката в Турция е по-евтина отколкото в България, а в Гърция е най-скъпо
На някои места, малко след появяването на първите пилета, ги намираме погребани с хора. Ново проучване на британски погребения от късната желязна епоха и римски гробници с пилета показва, че тези погребални ритуали често са били по пол: мъжете са били погребвани с петли, а жените с пилета. Тяхната роля може да е била да насочват човешките души към отвъдния живот.
Банкивската кокошка
Такава роля за пилетата би била в съответствие с асоциацията им с Меркурий (римският бог на комуникацията и пътуванията). Голям брой петли са били принесени в жертва на Меркурий в храмовете. В други случаи пилетата в гробниците са били като жертвено животно. Това е практика, която става по-разпространена в Британия през римския период.
Очевидно връзката между хората и пилетата е била сложна от доста време и е свързана с нещо повече от храна. И така, откъде са се появили тези необичайни птици?
Хората поглъщат пластмаса колкото една кредитна карта на седмица
Последните ДНК анализи потвърдиха, че пилетата са опитомени от подвид червена птица от джунглата, наречен Gallus gallus spadiceus (Банкивска кокошка), който живее в Южна или Югоизточна Азия. Това би означавало, че пилетата са опитомени в този широк регион.
Досега имаше три основни хипотези за местоположението и времето. Първите поставят опитомяването преди около 4000 години в долината на Инд. Вторият гласи, че това се е случило преди повече от 8000 години в Югоизточна Азия. Третата хипотеза намира произхода им в Северен Китай преди 10 000 години.
Но тези теории не отчитат решаващи фактори като несигурност в датирането, скелетни прилики между пилетата и други местни диви видове и по-широкия културен и екологичен контекст.
Няма пилета без ориз
Още едно ново проучване пък се опитва да идентифицира различните видове, дали са били опитомени и датира най-старите съобщени пилешки кости от повече от 600 археологически обекта в 89 страни, на четири континента. Изследователите открили, че и трите хипотези са неверни. Най-старите кости, които сега уверено се приписват на опитомени пилета, идват от неолитното място Бан Нон Ват в централен Тайланд и датират от преди около 3500 години - много по-късно, отколкото се смяташе преди.
Въпреки че все още има неяснота относно това защо пилетата са били опитомени, едно нещо изглежда е сближило пилетата и хората: оризът. Началото на отглеждане на сух ориз в централен Тайланд съвпада с датирането на най-старите останки от пиле. Това предполага, че новият тип земеделие може да е бил катализатор за процеса на опитомяване.
Прочистването на джунглата за отглеждане на зърно би създало удобна среда за Банкивската кокошка. В същото време новоотгледаният ориз, заедно с просото, би довел дивите пилета до близък контакт с хората, подхранвайки процеса на опитомяване, след което вече техните потомци да бъдат разпръснати по целия свят от мигриращи хора.
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
Следете най-актуалното от деня на страницата ни във Фейсбук
За забавни видеа ни последвайте в TikTok
Следвайте ни и в Инстаграм