Като част от поредицата интервюта, посветени на членовете на журито на второто издание на проекта „40 до 40", ви представяме д-р инж. Илия Гърков. Той е изминал не кратък и труден кариерн път от позицията минен инженер, а сега вече - вицепрезидент на Дънди Прешъс Металс.

С професионалния си опит и солидно образование в областта на минното инженерство, той въвежда много иновации, свързани с методите на добив,  ефикасността и безопасността в минната индустрия.

Разберете повече за пътя към успеха, за мисията на младите хора, за развитието на бизнеса и обществото в България, в неговото интервю за Дарик радио.

Показателен е интересът към номинациите в „40 до 40" - близо 250, че нещо хубаво се случва в България, че има за чий успех да разказваме. Така ли е и според Вас?

Илия Гърков: Напълно съм съгласен с това. Това не трябва да е учудващо, защото може би ние просто не говорим достатъчно за положителните примери в нашето общество. Може би грешката е в нас - тези които препочитат да четат, слушат и гледат скандалното и негативното.

Имат ли според Вас перспектива за развитие тези успели млади хора, независимо от професията им? Какво бихте искали да има кажете, за да ги накарате да останат тук ?

Бих искал да им предам посланието да не се отказват и да останат да се борят тук. Решението на всички проблеми се крие именно в потенцила на точно такива хора - тези които не се отказват, а искат и променят нещата. Това са тези, които искат да подобрят не само собствения си живот, но и този на хората около тях.

Повечето от номинираните и двете години са хора, които са учили, живели извън България, но са се вънали тук, за да променят към добро средата.

Това е най-хобавото и смело нещо, което могат да направят.

Вие срещате ли хора, които биха могли да бъдат отличени в проекта ?

Аз бих номинирал всички млади хора, които са били в чужбина и са се върнали тук, за да помогнат на обществото и бизнеса ни да се развиват, както и всички онези, които са останали тук и се борят за промяна. Всички те са достойни и смели хора, от които имаме нужда.

Забелязала съм, че при успели бизнесмени, които управялват големи финансови и човешки ресурси има два типа хора: едните стоят „нависоко в кулата си" и са изгубили връзка с реалността, а другите все още се разхождат сред служителите си, помагат им, работят. Вие от кой тип сте ?

Аз смятам, че съм от втория тип. Моят кариерен път започва от миньорската професия, която съм практикувал не малко време. Работил съм в Златоград, Елаците и накрая в Челопеч. В Челопеч съм започнал като началник смяна и съм достигнал до позицията производствен директор. Работил съм в рудници в Австралия и Армения, но съм направил избора да се завърна и да продължа тук.

В момента колко хора управлявате ?

В „Дънди България" в момента са около 1200 човека. За минната индустрия обаче е характерно, че едно работно място генерира около себе си още поне 3-4 работни места. За това мога да кажа, че осигуряваме поминъка на около 5000 човека.

Вяшият бизнес в момента развива ли се добре и справя ли се в това състояние на държавата ?

Успяваме да се справим. Но така или иначе кризата е комплексна. Има намаляване на цените на металите, както и цените на енергията.  Компаниите изпитват същите трудности, които и обикновения човек изпитва.

Разкажете за младите хора във Вашата компания - на какви позиции са, внедряват ли иновации ?

Всеки, който реши да ни посети в нашия Ден на отворените врати, ще види, че нашия ръководен състав е на средна възраст под 40 години. Техническият ни екип също е съставен от хора под 35 години, с изключение на един. Разбира се успеха на една компания зависи най-вече от нейните служители. Както ние, така и канадската компания- майка се оказахме на едно мнение относно политиката към служителите. Така през 2004 година започнахме да работим в посока набиране на по-млади кадри, някои от тях специализирали в чужбина.

Какъв съвет бихте дали на други бизнесмени, предприемачи в тази посока ?

Да инвестират в образованието и обучението на своите хора. Понякога може да притежаваш най-добрите технологии, най-иновативните процеси, но ако имаш хора, които не могат или не желаят да работят с тях, няма как да имаш успех. Ако излезем от рамките на компанията, е хубаво да подчертая, че за мен е неправилно да разделяме бизнеса от обществото. Те са част от една монета и ако едната част я няма, монетата е фалшива. За да не е фалшива нашата монета, ние трябва да изнвестираме в нашето образование. Тук е мястото всяка компания да подпомага обучението в нейния отрасъл, за да има след това добри кадри.

Днес всеки иска да е директор и никой да е чистач например. Как тълкувате тази тенденция ?

Няма срамен труд, има срамен начин, по който го вършиш. Преди време имахме един спор - коя е най-важната професия в един рудник. Всеки започна да отстоява важността на собствената си длъжност и аз тогава казах „Ако един от вас го няма, фирмата няма да спре да работи и дори хората да забележат, че ви няма, защото процесите ще продължават да се случват. Но ако чистачката я няма всички ще забележат след 2-3 дни нейната липса, мръсотията и т.н."

При вас има ли наследственост. Има ли поколения, които са работили при Вас?

Да, рудника е започнал още през 1932 г. , а като добив от 1954г. Има хора, които са работили в компанията, а сега техните внуци са при нас.

Един позитивен финал и какво очаквате от следващите 40 ?

Нещата могат да се случват по добрия начин. Всичко зависи от нас, за това нека не оставяме някой друг да ги върши. От следващите 40 очаквам да не се предават, да удвояват успехите си и да продължават да променят средата към по-добро.