Когато банджото и голямата кола те отведат до класическата сцена: Космополитният дует на Акино Аоно и Мартин Щанцелайт във Враца. Тази история на двамата гостуващи музиканти може да бъде разказана с хумор, така както гласи първото изречение. 

 Но нека сега да  ви  предложа музикален разговор преди концерта на Акино Аоно и Мартин Щанцелайт. 

Утре от 19:00 ч. Градската концертна зала във Враца ще се превърне в сцена на едно от най-очакваните събития от цикъла „Майстори на 4 струни“ – концерта „Красотата на романтизма“.

Часове преди събитието се срещам с двамата забележителни солисти – японската виолистка Акино Аоно и германския виолончелист Мартин Щанцелайт.

Мартин кавалерски ни помага в превода от японски, а общият ни език бързо става този на приятелството и музиката.

– Добре дошли в България! Акино, вие сте за първи път тук. Какво знаехте за страната ни преди да пристигнете?
Акино Аоно: Благодаря ви! За мен България е прекрасна страна. Майка ми е била спортистка – занимавала се е с художествена гимнастика – и от нея знаех колко зелена и красива е родината ви. Сега го виждам с очите си. Разбира се, знаехме и за прочутото ви българско кисело мляко!

– Акино, вие сте от град Имабари, разположен на най-малкия от четирите големи японски острова (Шикоку). Как започна всичко за вас? Израстването до една от най-добрите виолистки в Япония изисква огромна сила.
Акино Аоно: Всичко започна, когато бях на 4 години.

За музиката ме запали моят баща. Той не беше класически музикант, а огромен почитател на американското кънтри и свиреше на банджо! Така мелодията на струните влезе в сърцето ми за цял живот. Първо свирех на цигулка, а по-късно открих виолата. А силата да вървя напред винаги са ми давали моят сенсей (учител) и по-възрастните ми приятели колеги, които бяха много напреднали и ме вдъхновяваха.

– Мартин, вашата история с виолончелото звучи малко по-необичайно и с доза хумор. Как го припознахте като съдба?
Мартин Щанцелайт: (Смее се) Има много просто обяснение. Започнах с цигулка на 3-годишна възраст. Но един ден видях един челист, който имаше страхотна, голяма кола! Освен това забелязах нещо много важно: с цигулката стоиш прав, а с челото – седиш. Ти си като цар на него! Можеш да си позволиш лукса да седиш, докато създаваш изкуство. И така на 5 години преминах на виолончело.

– Роден сте в Бамберг, Южна Германия, в семейство на цигулари, но кариерата ви е изключително космополитна. Точно като автора на творбата, която ще представите утре – Ойген д'Албер.
Мартин Щанцелайт: Да, Д'Албер е бил ученик на Лист и приятел на Брамс – истински модерен, космополитен европеец. Аз също се усещам малко така – роден в Германия, работя в Япония, а отскоро и в Абу Даби. Светът е голям, но музиката го прави малък.

– Двамата работите заедно в Хирошима, където имате и общ струнен квартет – Nerion Quartet. Разкажете ни за вашите пътувания.
Мартин Щанцелайт: С квартета пътуваме често, бяхме в Германия, имахме големи планове за турне в Америка, но тогава дойде Ковид-19 и всичко се отложи. Но най-важното за нашия квартет е, че чрез музиката ние се борим за мир. Хирошима е специален град, символ, който носи това послание много силно.

– Мартин, споменахте, че живеете в Япония от дълги години. Как се научава японски език?
Мартин Щанцелайт: Уча го вече цели 27 години... и все още не съм свършил с ученето! Има толкова много знаци и йероглифи, че това е процес за цял живот.

– Как ви се струва Враца и работата със Симфониета-Враца?
Мартин Щанцелайт: Враца е един изключително приятен сюрприз! Градът е сравнително малък, но има страхотен оркестър с международно ниво. Програмата е изключително интересна, а работата ни с оркестъра и с диригента Христо Павлов върви толкова лесно и естествено. Единственото, с което още свикваме тук, е че при вас жестовете за „да“ и „не“ са наобратно! (Смее се)

– Какви са плановете ви след концерта тук?
Акино Аоно: Аз се завръщам в Хирошима. Предстоят ми солови изяви с оркестъра там, където ще свиря Концерт №1 от Шостакович.
Мартин Щанцелайт: Моите планове са да се завърна в Абу Даби, където свиря в Националния оркестър. А през зимата отново заминавам за Япония, където с Акино ще свирим заедно с нашия квартет.

– Музиката е универсалният език на човечеството. На финала на нашия разговор, какво е основното послание, което искате да отправите към публиката във Враца утре вечер?


Мартин и Акино: Утре вечер двамата ще изсвирим заедно една специална пиеса – това е „Молитва“ от еврейския композитор Ернест Блох (част от неговата „Еврейска сюита“). На въпроса за какво е тази молитва, отговорът е само един: това е нашата обща молитва за мир. Мир в света и мир в сърцето на всеки един човек.

Очакваме ви!

Градска концертна зала - 17 септември - 19 ч.

Диригент: Христо Павлов

Акино Аоно (виола): Родена в Ехиме, Япония, тя започва своя музикален път с цигулка едва на 4-годишна възраст.

Мартин Щанцелайт (виолончело): Германски виолончелист с бляскава международна кариера. Бил е първи челист на филхармониите в Копенхаген и Хирошима, а от 2026 г. е член на Националния оркестър на ОАЕ.

Програма (4 премиери за България)

Е. Елгар – „Сънувани деца“, оп. 43 (премиера)

О. Д‘Албер – Концерт за виолончело и оркестър (премиера)

М. Брух – Романс за виола и оркестър, оп. 85

Е. Блох – Еврейска сюита за виола и оркестър (премиера)

Е. Шосон – Симфонична поема „Вивиан“, оп. 5 (премиера)

Каса: Билетен център „Гъбката“ (до хотел „Хемус“)

Телефони: 0895 702 624 и 0876 113 545