"Приемната грижа е мярка за закрила. Всяко едно дете, което под някаква форма е в риск, може да бъде настанено в приемно семейство". Това коментира в рубриката на Дарик "Социалната държава" Орлин Денков от Агенцията за социално подпомагане.
По думите му идеята е това да бъде временна, а не постоянна мярка, по време на която детето да бъде подкрепено и да се работи с неговото биологично семейство.
"Подкрепата на Министерство на труда и социалната държава е голяма и приемната грижа е сред най-големите приоритети", обясни Денков.
Според него приемната грижа е най-близката форма до семейна среда за едно дете в риск. Тя трябва да бъде ориентирана повече към потребностите на детето и да има повече холистичен, а не административен подход.
"Приемната грижа е ключова алтернатива, защото така ние създаваме превенция децата да бъдат настанени в социални услуги. Още повече, че ние закрихме институциите за деца, остават само 4 медико-социални дома. Предстои и тяхното закриване", каза той.
Приемните родители преминават процедура на утвърждаване и има регистър на всяка община. Когато се стигне до настаняване, се търсят най-добрите варианти от този регистър.
„Това е мярка до навършване на пълнолетие. След това положителното е, че в повечето случаи приемното семейство продължава да поддържа контакт с настаненото дете. Имаме случаи, в които дори те съжителстват и след това. Но при навършване на пълнолетие децата като пълноправни граждани поемат по своя път. Мярката за закрила приключва“, каза Денков, като посочи, че това е призвание.
"От дългогодишната ми практика с приемни родители мога да кажа, че те приемат като призвание дейността си. Както казах, това не следва да бъде постоянна мярка. Идеята по време на настаняването на децата е с биологичните родители да се работи, за да продължат да полагат грижи за своето дете. Не е задължително до пълнолетие да остане детето в приемното семейство, ако може да се върне при своето биологично семейство“, допълни той.
По думите му приемното семейство се разглежда повече като професионализирана услуга. Те нямат същите права като биологичните родители. Приемният родител не е носител на родителски права. Съгласуват всички решения по отношение на развитието на детето със социалните работници. Хората в системата е необходимо да преминават обучения и квалификации и да надграждат.
Когато детето е непълнолетно, всички решения и действия следва да бъдат само в негов интерес и в биологичното семейство. За съжаление, има случаи, в които биологичното семейство няма капацитет да бъдат родители. В този случай социалната система прави всичко възможно да ги подкрепи и е възможно по-дългото оставане в приемно семейство.
„Винаги се водим от най-добрия интерес на детето. Ако на детето му харесва повече в приемното семейство поради определени условия например, това не може да бъде причина да не се върне при родителите си. Аз не мисля, че има деца, които биха отказали да се върнат при родителите си. Разбира се, практиката е разнопосочна и точно затова и приемните родители, и биологичните трябва да бъдат еднакво подкрепяни“, коментира още Денков.
Според него социалните работници и социалната система са тези, които осъществяват подкрепа и контрол. Съществуват и областни екипи по приемна грижа, като Агенцията за социално подпомагане работи с над 170 общини в система, която по думите на Орлин Денков е добре развита.
„В Европа практиката показва, че приемната грижа е по-скоро професионализирана. Много от семействата вече са отгледали своите биологични деца и са решили да продължат да се отдават на социална дейност", каза той.
По думите му България също върви в тази посока с подкрепата на МТСП, Агенцията за социално подпомагане и НПО сектора.
"Имаме добър диалог през последните няколко месеца и с всички НПО-та, които се занимават със закрила на детето, за да осигурим един устойчив и дългосрочен реализуем модел, който да е насочен към самото дете. Към момента приемните родители, в които има деца, са близо 1300. В регистрите са над 1600", заключи Денков.
Чуйте целия разговор от прикачения файл.
