Правителството на унгарския премиер Виктор Орбан въведе контрол върху цените на храните. Той влиза в сила от 17 март, предава Ройтерс. До решението на Будапеща се стигна, след като инфлацията в страната стана най-високото ниво в Европейския съюз. Според някои анализатори, това може да доведе и да трудното преизбиране на Орбан на вота догодина. Официални данни, публикувани миналата седмица, показват, че цените на храните са се повишили със 7,1% за една година.

Унгария пострада най-сериозно след руското наххлуване в Украйна през 2022 г. Притиснат от проблемите с инфлацията и перспективата за слабо възстановяване, Орбан обяви големи намаления на данъците за майките и наложи таван на ценовите маржове на дребно за 30 групи храни, за да държи цените под контрол.

"Ако правителството види, че търговските вериги не спазват наредбата, ще я разширим за всички категории храни! Правителството е готово и в краен случай да пусне отново регулираните цени", посочиха от икономическото министерство в Будапеща.

Не за първи път правителството налага ценови контрол - последно това се случи преди 2 години, отново заради инфлационен скок.

Предишният ход за ограничаване на цените на храните имаше обратен ефект, тъй като компаниите компенсираха загубите с увеличения на цените на други продукти, отбелязаха от централната банка. Унгарската група за търговия на дребно OKSZ изчислява, че мерките биха могли да намалят инфлацията на храните с 1-2%, ако няма по-нататъшно повишаване на цените във веригата на доставки.

Икономистът Питър Вировач прогнозира, цитиран от Ройтерс, че инфлацията може да достигне връх от 6,5% през октомври, като средната инфлация ще нарасне до 5,6%. Това би увеличило перспективите Унгария да постигне най-високата инфлация в ЕС за втори път от три години.

Анализаторите от Wood & Company посочиха, че възстановяването на инфлацията в Унгария може да бъде тест за Националната банка на Унгария при новия управител Михали Варга, тъй като повишенията могат да намалят положителната лихва на банката.

Възстановяването на инфлацията, предизвикано отчасти от спада на форинта, принуди банката да спре намаляването на лихвените проценти на общо най-високото ниво в ЕС от 6,5%.