Операта “ЛЕТО 893” се превърна в един от най-ярките моменти от фестивала Мартенски музикални дни

Да се напише за втората премиера на операта “ЛЕТО 893” от Парашкев Хаджиев на русенска сцена, след 50 години, не е трудно, но е изключително отговорно.

Разтърсващият спектакъл, отразяващ велик и преломен момент от българската история, се превърна в един от най-ярките моменти от 62-рия фестивал Мартенски музикални дни.

Той бе запомнящ се по ред причини, дори и заради противоречивите отзиви след представлението, които се отнасяха както до нестандартните костюми, до стилизираните декори и провокативни сцени, така и до въздействащите послания на спектакъла.

В своята творческа зрялост Парашкев Хаджиев, заедно с либретиста Банчо Банов са успели да създадат опера, съчетаваща както исторически теми, които ни вълнуват като българи, така и интимно-лирични моменти, свързани с човешката душевност. Това изгради непомторима атмосфера в залата и творческият екип на спектакъла беше дълго и горещо аплодиран след края на представлението.

Директорът на културния институт и режисьор Пламен Бейков, по чиято идея се постави “ЛЕТО 893’’, заяви от името на Русенската опера, че премиерата се посвещава на 1130 години от Преславския църковно-народен събор.

Сценичната перспектива изглеждаше модерно и оскъдната визия беше избрана от художника Денис Иванов не случайно, защото операта на Парашкав Хаджиев е творба за слушане и размисъл, а не за батално изглеждащи декори.

За разлика от аскетизма на сценичната среда, костюмите, макар и също стилизирани, грабнаха зрителите в залата с интересната си и провокативна визия, която изцяло бе съобразена с времето и величавата епоха от българската история.

Операта на Парашкев Хаджиев имаше за основа и проекция, разбира се, онова, което се случваше в оркестрината, където маестро Владимир Бошнаков явно се беше погрижил нещата да звучат перфектно, както само оркестърът на Русенската опера може да ги изпипа.

Безупречният хор с диригент Стелияна Димитрова – Хернани и съвършената сценична хореография на художествения ръководител на балетната трупа Весела Василева, превзеха сцената с много професионализъм и запомнящи се моменти.

Без съмнение изключително въздействащ образ на Борис Михаил изгради басът Момчил Миланов, който показа както вокално майсторство, така и актьорско присъствие в спектакъла.

След тригодишно отсъствие талантливото мецосопрано Глория Пенчева се завърна на сцената на Русенската опера като коварната и отмъстителна Ермиара, съпруга на княз Владимир Расате, и успя да грабне сърцата на публиката като пресъздаде силен емоционално - психологически персонаж.

Не бива да пропуснем разбира се и мощната актьорска и изпълнителска работа на Добромир Момеков в ролята на българския княз Владимир Расате, Тедор Петков като другия син на Борис – Симеон, неговата любима Севина – Даниела Караиванова и нейния баща болярина Домета – Стоян Стоянджов. Художникът и сценограф на спектакъла Денис Иванов представи по неповторим начин жреца на Тангра - Токту.

Нестихващите овации след представленито трогнаха до сълзи целия екип, осъществил спектакъла :

Диригент: Владимир Бошнаков

Хормайстор: Стелияна Димитрова - Хернани

Режисьор: Пламен Бейков

Сценография и костюми: Денис Иванов

Хореография: Весела Василева

В ролите:

Борис Михаил - Момчил Миланов

Владимир Расате - Добромир Момеков

Симеон - Теодор Петков

Ермиара - Глория Пенчева и Петя Цонева

Севина - Даниела Караиванова и Нели Петкова