“Все пак отецът и той е човек и той греши”
Анонимен източник, присъствал на събитието от началото до края, споделя пред Дарик своя версия за случилото се по време на празнична трапеза в църква, около която се разпространяват противоречиви твърдения.
„Аз бях на мястото на събитието, и бях на празничната трапеза в църквата от началото до самия край, и такова нещо като ‘турбо чалга’ и ‘Азис’ въобще не се е състояло, да, имаше гайди и да имаше музика, но никой не е дошъл да направи никаква забележка относно силна или неприятна музика“, посочва очевидецът.
Той твърди, че събитието е било спокойно и с участието на различни хора:
„Всички си прекарваха добре, имаше дечица, които си играеха и скачаха на батут, дори отеца приканваше туристи и други хора от града да се почерпят за празника, които с радост откликваха на поканата.“
По думите му е имало провокативно поведение от страна на група мъже извън двора на църквата:
„По някое време извън храма на улицата срещу ‘Черния коз’ една група, предимно от мъже, снимайки размахваха средни пръсти и ругаеха.“
Очевидецът твърди, че свещеникът е опитал да ги покани спокойно:
„Отецът съвсем спокойно отиде до двора на църквата и ги покани учтиво да дойдат да се почерпят за празника, а те започнаха да псуват и да показват отново средни пръсти.“
Според разказа му напрежението е ескалирало по-късно:
„След това втори път се върнаха със същото държание, а на третия път двама от тях престъпиха прага на долната врата на двора на църквата и започнаха да псуват, да показват с две изпънати нагоре ръце средни пръсти и да смущават хората, където имаше и малки деца.“
Той добавя, че се е стигнало до физически сблъсък:
„След което отеца след като разбра, че и част от миряните са били закачани и обиждани излезе да поговори с ‘протестиращите’ и веднага започнаха да го нападат с псувни, ругатни и обвинения.“
Очевидецът твърди, че се е опитал да помогне:
„Аз бях на мястото и успокоявах и разтървавах налитащите на бой момчета.“
Той посочва още:
„Хората, съпровождащи отеца, действаха съвсем спокойно без да влизат в сблъсъци.“
И допълва:
„Единствените, които отново крещяха ругатни и псувни бяха хората, които удряха отеца.“
В заключение, източникът казва, че целта му не е обвинение:
„Целта на това, което пиша е не да обвинявам и да влизам в сблъсък, с който и да било, а да се стигне до истината, която винаги е някъде по средата.“
“Все пак отецът и той е човек и той греши, всеки вижда само грешки, а не нещата които действително е направил не само за църквата, но най-вече за хората, жертва време, средства и много труд, но това не се вижда и не се оценява. Който и човек да поиска от отеца помощ или услуга, той гарантирано, доколкото зависи от него, няма да откаже на нито един от нас и има много хора, които биха потвърдили горе написаното.
Благодарение на него храмовете се благоустрояват и все повече хора виждат труда и усилията, които полага за доброто на храма. Красивите украси за празниците, благолепието и хубавата атмосфера в храма са една малка част от нещата, за които нападнатият физически и не само сега словесно отец се грижи и влага всичките си усилия и желание. Щом сам Господ е казал "Мене гониха и вас ще гонят", не бива да се учудваме, че и отец Виктор търпи гонение заради трудовете си.”, завършва източникът.
