Областният управител Иван Петков бе гост на тържественото откриване на новата академична 2026/2027 година в Медицински университет – Плевен.
В присъствието на академичното ръководство, народни представители, кметове, официални гости и родители той отправи приветствие към студентите, избрали да поемат по пътя на една от най-хуманните и отговорни професии.
В словото си областният управител подчерта богатите традиции на Плевен в областта на медицината и значимото място на Медицинския университет в развитието на града:
„Радвам се да ви приветствам с добре дошли с вашия избор да бъдете в град Плевен. Градът, който преди повече от 160 години взе мъдрото решение да създаде първата организирана медицинска грижа с отварянето на първата болница. Градът, който преди 150 години се появи на европейската карта с баталните сцени през 1877–1878 година с боевете край град Плевен. Градът, който направи всичко възможно преди повече от 50 години да предостави две сгради за Медицински университет – Плевен. Тези две сгради, които се доразвиха благодарение на академичното ръководство и на вас – студентите. Днес градът се намира и на световната карта, защото кадрите, които подготвя Медицински университет – Плевен, са достатъчно добре кодирани в европейската и в световната практика.“
Особено място в приветствието му зае ролята на младите хора и значението на човешкия капитал за бъдещето на региона:
„Ако отидете в Родопите, на Роженските поляни, и видите най-високия пилон, в подножието му има карта на 28 области на нашата страна. Всяка една е изписала своето виждане за развитието на населеното място. Какво е написано за Плевен? Да ценим, да пазим най-ценния капитал, а именно човека. Вярвам във вас, че вие сте нашият най-ценен капитал!“.
В края на своето обръщение областният управител пожела на първокурсниците и на всички студенти дръзновение, упоритост и успешна академична година, а след време – с удовлетворение и гордост да положат своята Хипократова клетва.
На добър час на всички студенти и преподаватели!
.jpg "Сиара в очакване на петото си дете - „Още един човек, когото да обичаме“")
