Рекордно поскъпване на начина на живот, растяща инфлация, енергийна и бежанска криза са само част от предизвикателствата, които стоят пред обединена Европа. Това заяви председателят на Европейския комитет по регионите Васко Кордейро при откриването на 20-тото юбилейно издание на Европейската седмица на регионите и градовете в Брюксел. Европейските лидери отбелязаха, че Старият континент навлиза във времето на „новото нормално“, където солидарността между различните държави членки трябва да е приоритет номер едно на всяко правителство.
България е на последно място в Европейския съюз по ниво на БВП на глава от населението. Наред с Румъния, страната ни е с най-висок риск от бедност и социална изолация - 31 %. Този риск се регистрира и в Португалия, Гърция, Испания, Италия, Ирландия, Словения, Австрия и Швеция. Делът на детската бедност е най-висок отново в Румъния и България, следвани от Гърция, Испания и Литва. Това сочат данните от тазгодишния Доклад за състоянието на регионите и градовете, публикуван от Европейския комитет по регионите (КР).
България е и една от най-засегнати страни от войната в Украйна.
Прогнозите са, че страните от Източна Европа, включително България, ще понесат най-големите икономически последици - спад на БВП и най-висок ръст инфлация. Очакванията са в 5 от общо 6 региона на страната инфлацията да е рекордно висока. Според доклада тя е 7%. Изключение прави само Югозападна България - според анализите, инфлацията там ще около 5%. Втората най-засегната от инфлационните процеси страна членка е Гърция, където за половината региони се очаква ръст с около 7 %, и на трето място - Унгария - средно с 5 %.
Страните от Източна Европа са приели и най-голям брой украински бежанци, отчита още докладът за състоянието на регионите. Границата с Полша са пресекли над 4,3 милиона души, с Унгария - над 860 хил., с Румъния - над 730 хил., и с Чешката република над 380 хиляди. Според данните на КР България до този момент е приела близо 80 хил. бежанци, което я нарежда на 8-мо място в ЕС, като статистиката е за регистрираните официално под временна или друга форма на национална закрила. Въпреки това обаче българите, кипърците, гърците и унгарците са обществата, които показват най-малък процент политическа солидарност с украинците.
Безработицата у нас след Ковид 19 остава на средно ниво за Европейския съюз, или около 7% .
Регионите в Европа, най-силно афектирани от безработицата, са Южна Испания и Южна Италия, Канарските и Балеарските острови, и цяла Гърция, с изключение на Атина. Младежката безработица в България е най-силно изразена в Северозападен регион, където средно около 18 % от българските граждани под 30 години нямат работа. България обаче не е най-засегната страна по отношение на младежката безработица - почти в цяла Испания и Гърция тя е над 21 %.
Към юни 2022 г. 25 национални плана за възстановяване и устойчивост са одобрени от Европейската комисия и приети от Съвета на Европейският съюз. Те са на стойност 291 млрд. евро безвъзмездни средства и 154 млрд. евро заеми. Българският план предвижда близо 5,7 млрд. евро помощи за справяне с последиците от коронавируса, като средствата трябва да бъдат изплатени на България до края на 2026 г. До 31 август 2023 г. Българската държава може да кандидатства и за допълнителни помощи под формата на заеми, но заявки за такива до момента не са направени.
Председателят на Европейския парламент Роберта Мецола коментира, че това са “тъжни дни за Европа”, а еврокомисарът по Кохезионната политика и реформите - Елиза Ферейра, подчерта отново, че Европейският съюз е отделил 10 млрд. евро помощи за преодоляване на хуманитарната криза в Украйна.
В новия програмен период 2021 г. - 2027 г., европейският бюджет предвижда над 390 милиарда евро субсидии за кохезионна политика (което е близо една трета от цялостния бюджет на ЕС).
От тях за българската страна са отредени 11 млрд. евро, които ще бъдат разходвани предимно за подобряване на инфраструктурата в Северозападна България - най-бедният регион в ЕС, както и за модернизиране на транспортните услуги в страната с цел опазване на околната среда. Предвиждат се също така значителна част от средствата да бъдат насочени за подобряване на железопътния транспорт у нас, който заедно с този на Румъния, Словения и Гърция, е най-ниско развитият в ЕС.
Тази година четири теми стоят в основата на дебатите между различните участници от местно, национално и пан-европейско равнище - екологичния и цифровия преход, териториалното сближаване, както и подкрепата за развитието на младите хора под 30 годишна възраст.
За пръв път от 2019 г. Европейската седмица на регионите и градовете се провежда изцяло лице в лице в Брюксел, след 2 годишна пауза заради Ковид пандемията. Над 18 000 европейски граждани участваха в повече от 300 събития, уъркшопи и беседи, посветени на новите предизвикателства пред политиката на сближаване на страните в Европейския съюз.
