Излезе от печат ново издание на „Серотонин“ – язвително и смущаващо, неприлично забавно и политически некоректно произведение за упадъка на Европа, западната цивилизация и човечеството като цяло. Преводът е дело на Александра Велева. Художник на корицата е Иво Рафаилов.
„Серотонин“ (300 стр., цена с празнична отстъпка: 17.16 лв. / 8.77 евро) е едновременно химн на романтичната любов и политическа сатира, смешен и тъжен роман, изпълнен с пророчески предчувствия.
Когато го срещаме за първи път, агроинженерът Флоран-Клод Лабруст дели скъп апартамент с двайсет години по-младата от него любителка на сексуални оргии Юзу. Отвратен от заснетите на видео сцени, на които се натъква случайно в компютъра ѝ, Флоран-Клод решава да я напусне… Най-разумно се оказва просто да изчезне. И той изчезва, за да се върне назад в живота си и да ни разкаже за безвъзвратно изгубената си любов – на фона на описаното с характерната за писателя проницателност съвремие: природа и градове, кръчми и хора, сред които актриса алкохоличка, аристократ, борещ се отчаяно да оцелее, отглеждайки говеда, германец орнитолог и таен педофил…
Мишел Уелбек (род. 1956 или 1958 г. според самия него) е добре известен на българската четяща публика. Скандален и неочакван в живота и в творбите си, той пленява с хапливото си чувство за хумор. Уелбек съчетава „самоличностите“ на романист, поет, есеист и режисьор. Автор е на есе за Х. Ф. Лъвкрафт и на книги с поезия. Романите му „По-широко поле за борбата”, „Елементарните частици”, „Платформата”, „Възможност за остров” и „Карта и територия” го налагат като един от най-четените и превеждани съвременни френски писатели. Набеден за ислямофобска творба, „Подчинение“ представя неудържимия интелектуален и морален разпад на обществото, който намира отражение в политическата конюнктура. Издаден за първи път през 2015 година, романът моментално се превръща в бестселър във Франция, Германия и Италия.
Уелбек е носител на редица значими отличия като „Тристан Цара“ (1992), „Флор“ (1996), международната „Дъблинска литературна награда IMPAC“ (2002), „Ентералие“ (2005). За романа „Карта и територия“ (2010) е удостоен с най-престижната френска литературна награда „Гонкур“.
