Възнаграждението за частно копиране продължава да бъде важен и устойчив източник на доход за творците по света, дори в условията на бързо променяща се дигитална среда.
Това е един от основните изводи в новото проучване Private Copying Global Study 2026, публикувано от Международната конфедерация на авторите и композиторите (CISAC) в партньорство с BIEM, IFRRO и нидерландската организация Stichting de Thuiskopie.
Докладът обхваща 196 държави и показва, че само през 2024 г. възнагражденията от частно копиране са генерирали 1.06 млрд. евро за творците в световен мащаб. В същото време тежестта за крайния потребител остава минимална – едва няколко евро годишно.
На този фон България продължава да изостава и все още творците в страната са лишени от авторски възнаграждения от частно копиране, поради пропуски в закона.
Това става ясно и от данните от националното представително проучване на „Алфа Рисърч“, което инициира МУЗИКАУТОР и финансирано от CISAC през пролетта на 2025 г.
Анализът на пазарната обстановка и пропуските за местната икономика и култура бяха представени на кръгла маса под наслов „33 години по-късно големият разговор за частното копиране в България“ през май месец миналата година и все още няма активна политическа воля, която да прекрати това дългогодишно ощетяване на българските автори.
Националното изследване показа, че 51% от българите над 12-годишна възраст или почти три милиона души, са копирали някакъв вид съдържание през последната една година.
Най-често копирана е музиката, следвана от видеоклипове, снимки и изображения, книги, статии и филми. Финансовите загуби за притежателите на права, свързани с тази практика, се оценяват на приблизително 27.9 млн. лева за една година.
„Това е разговор за нови перспективи и за допълнителни инвестиции в българската култура и изкуство. Един успешен механизъм за частното копиране ще даде на родните творци възможност да развиват мащабни проекти с широк обхват и въздействие“, заяви изпълнителният директор на МУЗИКАУТОР Иван Димитров.
Глобалното изследване на CISAC показва още, че механизмите за частно копиране не са просто форма на компенсация, а и инструмент за подкрепа на по-широката културна екосистема. Той е важна част от създаването на допълнителен доход на заетите в творческите професии.
В повече от 20 държави, част от тези приходи се реинвестират в културни и социални инициативи, включително творчески програми, културни проекти и в социална подкрепа за авторите.
Именно затова задействането на механизма за отчисления от частното копиране в България ще даде възможност за дългосрочна инвестиция в развитието на българската култура.
