„Военният Шенген не е възможен, а задължителен. Светът, в който живеехме преди 2022 г., вече не е тук.“ Това каза евродепутатът Андрей Новаков в предаването „Денят на Дарик“ от специалното студио в Страсбург, където коментира ускореното превъоръжаване на Европа, мирния план на Доналд Тръмп, ролята на България в отбранителната индустрия, правата на пътниците и наближаващото влизане на страната ни в еврозоната.

По думите му е очевидно, че Европа закъснява и не държи химикала при оформянето на бъдещия мирен договор за Украйна: „Очевидно е, че този план не е писан в Брюксел. Не е първият път, в който европейските лидери са игнорирани. Може би не сме си извоювали достатъчно място, но и никой в Америка, да не говорим за Русия, не е положил усилия Европа да бъде въвлечена.“

Новаков напомни, че ЕС изначално не е замислен като военен съюз: „Европейският съюз не е създаден като проект, който има военен характер. НАТО имаме за тая цел. Факт е, че малко късно Европа гледа на себе си, за да поиска мястото си и в рамките на тези преговори и въобще в новите сфери на влияние, които се преразпределят пред очите ни.“

Въпреки това той настоя, че без Европа договорка не може да има: „Няма как да мине без Европа. Малко неуместно е някой да каже какви изтребители ще се разполагат в Полша, без да е питал Полша иска ли или не иска. Единственият начин да променим позицията си е да си я извоюваме.“

Новаков вижда преработения план на Доналд Тръмп като частичен успех за Европа: „Това е един от резултатите, с които може да се гордее Европа. Не че има нещо радостно, но поне е по-благоприятен за Украйна и това вследствие на намесата на европейските институции, на канцлера Мерц, на президента Макрон. Това показва, че все пак имаме някаква тяга и че все повече ще трябва да защитим сами себе си.“

Затова и превъоръжаването на Европа според него вече не е избор, а условие за оцеляване: „Свърши времето, в което си мислехме, че с резолюции и остро осъждане нещо ще се промени. Тогава, след падането на Берлинската стена, политиците допуснаха грешката да решат, че историята е свършила и не ни трябват пушки, патрони, ракети. Сега виждате колко бързо се учим пак да ги произвеждаме.“

Евродепутатът смята, че Европа трябва да стане самодостатъчна във военните технологии: „Толкова голяма трябва да бъде отбранителната индустрия, че милиард и половина няма да ни стигнат. Но в момента, в който станем самодостатъчни и не разчитаме на чужди технологии, другите ще са принудени да се съобразяват. Сега е моментът да си кажем, че е време за европейски самолетоносач. В комбинация с ядреното оръжие, с което разполагат част от европейските държави, това ще накара света да се съобразява с Европа.“

В новия отбранителен ред мястото на България според Новаков е стратегическо: „Ключово е. Първо, защото сме на източния фланг. Второ, защото сме една от държавите, които запазиха своя военно-промишлен комплекс.“

Той подчерта, че българската оръжейна индустрия е сред двигателите на фронта: „В момента произвеждаме значителна част от боеприпасите, които се използват на фронта. На много други държави също изнасяме. Това са 70 хиляди човека, заети в отбранителната индустрия в България, което никак не е малко.“

Затова не приема наратива „да не даваме оръжие за Украйна“: „Знам този наратив – няма да даваме оръжие, няма да даваме пари, ако искаме да ни е мир на главата. Този подход от 2008 година насам нищо не ни е помогнал. Като си заровихме главата при Крим – какво ни помогна? При Южна Осетия, Абхазия, Транснистрия, Донецк, Луганск – помогна ли? Нищо. Никой не е спрял.“

И добавя, че Европа не е агресорът в тази война: „Не си спомням дронове, произведени в Белгия, Италия или Испания, да са се приземили някъде в Русия, Пекин или Пхенян. Тъкмо обратното – такива дронове се приземяват в Европа. Ние сме принудени да се отбраняваме.“

Затова той подкрепя и идеята за военен Шенген – свободно движение на войски и техника през границите: „Военният Шенген не е възможен, той е задължителен. В случай на заплаха техниката от Южна Италия трябва да мине през Дуръс, Тирана, Скопие, София, Варна, Бургас и на север към Румъния. Ще е нелепо някой да чака на границата да го пуснат, когато всяка секунда е важна.“

Според Новаков замразените руски активи логично трябва да финансират възстановяването на Украйна: „Ако следваме здравия разум и пътя на логиката, няма друг вариант. Когато някой те пита – вие защо се превъоръжавате, искате войната да продължи – да попитаме: кой започна тази война? Тези ракети излитат от Русия и падат в Украйна. Ние сме длъжни да се защитим.“

Той признава, че войната тежи на европейските икономики и общества, но предупреждава, че това не е достатъчно основание за „какъвто и да е“ мир: „Факт е, че икономиките се изтощават и на хората им е дотегнало. Фермерите плащат цената, защото не могат да се конкурират с по-евтината украинска продукция. Шофьорите и превозвачите също страдат. Но това не означава, че трябва да приемем всеки мир на всяка цена.“

За т.нар. „справедлив мир“ Новаков се връща към историята: „Трябва да се обърнем към историята. Имало е случаи, в които мирът не е бил балансиран – победителите, под натиска на своите народи, са принудили победения да подпише. Това се случи след Първата световна война с Версайския договор. Знаем какво последва.“

Затова той смята, че унижаващ мирен договор е рецепта за нов конфликт: „Не е добра идея да унижиш някого и просто защото в момента конюнктурата ти го позволява, да му предложиш неизгоден, небалансиран мир. Това може да произведе нова война след няколко години.“

В крайна сметка решението трябва да е в ръцете на Киев: „Това е изключително в прерогативите и отговорността на Украйна. Говорим за тяхната земя, за техния народ. Много е лесно отстрани да казваш „това да, това не“. Аз не искам да съм на мястото на Зеленски. Очевидно е, че те обмислят плана – особено след новата версия, в която ЕС предлага по-смегчаващи клаузи за Украйна и не реабилитира режим, започнал непровокирана война.“

Новаков вижда огромен потенциал за българската икономика в европейските програми за превъоръжаване: „Сега е моментът да направим ключови партньорства с Германия и Италия – те произвеждат единствените два продукта, които ние не можем: изтребители и танкове. Всичко останало можем да произведем. От милиард и половина по ЕДИП плюс 3,5 милиарда по SAFE това ще бъде изключителен тласък за нашата икономика. Вече сме ключов фактор, но можем да станем незаменим.“

По-ясни права за пътниците: „Да не гориш с парите заради един отменен полет“

Освен за войната и сигурността, Новаков е докладчик и по тема, която засяга милиони европейци – правата на пътуващите със самолет.

Регламентът за правата на пътниците се бави вече 11 години, но по думите му Европарламентът е близо до финал: „Предстои още един кръг от преговори на 1 декември, който на този етап е и последен. Ако се споразумеем, ще има цял пакет от права за пътниците на самолети в цяла Европа. Не е лесно – авиокомпаниите и държавите членки натискат сроковете за закъснения да се увеличат от 3 на 4 часа, да отпаднат част от обещетенията, включително за хора с увреждания. Това аз няма да приема.“

Той настоява компенсациите да станат по-високи и по-достъпни, а формалностите – минимални: „Искаме да увеличим компенсациите и да ги направим адекватни за 2025 г. Да има предварително подготвен формуляр – ако ти отменят полета и минат повече от 3 часа без алтернатива, само го подписваш и си взимаш парите. Сега се налага да кликнеш на хиляда места, да пишеш три имейла, да подпишеш две декларации и да се молиш да ти отговорят.“

Новаков иска и по-честно отношение към семействата и багажа: „Никой да не може да ти поиска пари, за да седнеш до детето си – а сега много компании го правят. Хората да могат да летят с хартиен бординг пас. Да има ясна стандартизация на ръчния багаж – сега ако куфарът ти излиза с един сантиметър, ти вземат 75 евро. Това не е справедливо.“

„Който ти е продал билета, той да носи отговорност. Не туристическа агенция да казва „не сме виновни“, авиокомпанията – също, и накрая човекът да гори с парите.“

По думите му огромна част от пътниците така и не стигат до полагаемите им пари – и именно това трябва да се промени.

Еврозоната: „Страхът е травма от 90-те, не икономика“

В края на разговора Новаков коментира и предстоящото влизане на България в еврозоната, което предстои след броени седмици.

Най-големият риск според него не е в самата валута, а в недобросъвестни търговци: „Със сигурност ще има търговци, които ще се опитат да изкарат няколко евро отгоре, възползвайки се от неяснотите в началото. Това няма нищо общо с еврото, а с нашия манталитет. Случвало се е в други държави – и в Хърватия говореха как са започнали да си променят цените във фризьорските салони и магазини.“

Той обаче подчерта, че ползите ще надделеят над първоначалния дискомфорт: „Надявам се много скоро хората да видят, че ползите от еврото са много повече от незгодите в началото. Такава сериозна промяна винаги носи şок, но и много възможности.“

Новаков разбира и дълбокия страх на българите от промени във валутата: „Този страх е напълно основателен. Това е поведение на цяло травмирано поколение – поколението на нашите родители. Те преживяха фалита на 17–18 банки, финансови пирамиди, галопираща инфлация, деноминация, валутен борд. В момента, в който кажеш, че ще правиш нещо с валутата, хората казват: „Не, не, не, ти бъркаш в рана, която още не е зараснала“.“

Но напомня, че цяло поколение българи вече живее в еврозоната – просто в друга страна: „Цяло поколение на България мигрира в чужбина, за да получава заплати в евро. Наш дълг е да направим така, че още едно поколение да не напусне по същата причина.“

Вижте цялото интервю на евродепутата Андрей Новаков в "Денят на Дарик" прикаченото видео!