Национална мрежа за децата (НМД) настоява институциите да гарантират защитата на всяко дете преди събарянето на жилища в Стара Загора и отправя седем публични въпроса към отговорните институции. Това написа организацията в официална позиция.

„В една правова държава, когато възникне проблем, първи при децата трябва да пристигат социалните работници, а не багерите. Когато държавата събаря единствения дом на деца, без предварително да е осигурила тяхната закрила, тя поставя под риск едни от основните им права –на сигурност, развитие и най-добър интерес, гарантирани от Конвенцията на ООН за правата на детето. Спазването на законите и закрилата на децата не могат да бъдат противопоставяни – правовата държава изисква и двете да бъдат защитени едновременно.“ С това послание Национална мрежа за децата излезе с позиция по повод предстоящото премахване на жилищни постройки в квартал „Лозенец“ в Стара Загора, насрочено за 27 юли.

В открито писмо до кмета на община Стара Загора Живко Тодоров, министъра на труда и социалната политика Наталия Ефремова, министъра на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков, председателя на ДАЗД Теодора Иванова, областния управител на Стара Загора Калоян Дамянов и омбудсмана Велислава Делчева организацията подчертава, че случаят не е изолиран. През последните години подобни събаряния се превърнаха в повтарящ се модел в различни населени места в България. Всеки път общественият дебат се концентрира върху законността на постройките, но остава без отговор един много по-важен въпрос – какво се случва с децата, които остават без единствения си дом?

Независимо от законовите основания за премахване на незаконни постройки, държавата и общините нямат право да поставят деца в ситуация на бездомност, прекъснато образование, липса на достъп до здравни грижи или повишен риск за тяхното развитие.

НМД припомня, че именно това се случва вече повече от две десетилетия. Липсата на последователна национална жилищна политика и дългогодишното бездействие на институциите водят до формирането на квартали с незаконни жилища, някои от които съществуват повече от 60 години. Вместо да осигури устойчиви решения, държавата реагира едва когато проблемът ескалира, а предприетите действия най-често се свеждат до събаряне на постройки без предварителен кризисен план за засегнатите семейства и техните деца.

Още през 2025 г., след случая в кв. „Захарна фабрика“, Национална мрежа за децата и партньорски организации предложиха пакет от кризисни и дългосрочни мерки, включително създаване на кризисни екипи, междуинституционална координация, възможности за временно алтернативно настаняване и разработване на Национална жилищна стратегия. Година по-късно НМД с тревога констатира, че тези предложения не са намерили реализация. Вместо устойчива държавна политика, България отново е изправена пред същия сценарий – багерите пристигат преди социалните работници, а децата отново са поставени в риск.

Цялата позиция на Национална мрежа за децата:  Тук