Българският евродепутат Никола Минчев обяви, че Радев се опитва да говори различни неща пред различни аудитории в България и Европа, но това не е добра стратегия, защото ще породи съмнения сред европейските партньори на България.

"Изглежда, че Радев е абониран за изказвания, с които да успокоява проруския си електорат, но когато говори в Брюксел, заема по-мека позиция и се опитва да угоди на различни места", каза Минчев в ефира на БНТ.

Според него това няма да бъде полезна стратегия за България, защото ни поставя в неприятна ситуация и европейските ни партньори ще се питат коя е истинската позиция на страната.

По думите на Минчев в Европа Радев излага тези, които няма да се харесат на проруския му електорат, но когато е в България говори други неща.

"Би ми било интересно дали действително за българското правителство би било достатъчно да наложи вето на новия пакет санкции срещу Русия заради руския патриарх. Това би било много лош сигнал. Ако България започне да заема мястото, което досега заемаше Виктор Орбан, това ще ни постави в една много неприятна група държави в Европейския съюз", каза Минчев.

Преди седмица стана ясно, че българското правителството може да наложи вето върху евентуални санкции срещу руския патриарх Кирил. Освен това премиерът Румен Радев, обяви, че България няма да позволи да бъдат наложи европейски санкции и на най-големия акционер в "Лукойл" Вагит Алекперов.

Тези позиции на кабинета предизвикаха остри критики сред опозицията в парламента. От "Демократична България" и "Продължаваме промяната" заговориха за "стратегическа грешка", изолиране на България в ЕС, икономически вреди и поемане по пътя на "Орбанова Унгария".

Бившият премиер Бойко Борисов пък видя в това димка за отклоняване на вниманието, защото големият успех в Брюксел е бил постигането на съгласие – включително на България - секторните санкции да се удължават вече на 1 година, а не на 6 месеца.

Българският евродепутат смята, че е един държавен бюджет независимо дали е преходен, или не, трябва да загатва за реформите, които управляващите ще направят. Според него обаче в обявения от кабинета на Румен Радев проектобюджет за 2026 г. няма заложени реформи.

"Дори и да приемем, че това е преходен бюджет, той трябва да загатва за реформите, които управляващите възнамеряват да направят. Този бюджет не показва такива. Ако говорим за реформа в държавната администрация, която от години е признат проблем, то в този бюджет разходите за администрацията се увеличават с милиард и половина. Това не е заявка за реформа – точно обратното", каза Минчев.

Според него процедурата по свръхдефицит, която Европейската комисия обяви, че ще наложи на България, показва, че в България има системен риск разходите да изпреварват приходите. 

"Не става въпрос за това, че досега сме нарушавали правилото за 3% дефицит. До момента България успяваше да покрива критериите, включително след допустимите корекции за разходите за отбрана. Проблемът е, че Европейската комисия вече вижда системен риск – разходите трайно изпреварват приходите. Това изисква реформи”, обясни той.

Според него досега не е имало голямо разминаване, но ако настоящата бюджетна политика бъде запазена, излизането от процедурата няма да стане бързо.

"Европейската комисия вижда риск дефицитът да е до 4.1%, което е доста по-ниско от тези 5.7%, предвидени от управляващите. Тази година би била първата, в която да не изпълним искането за 3% дефицит”, каза той.

Според него бюджетът не насочва към нужните за страната реформи. По думите му има нужда от постепенно оптимизиране на администрацията, особено на фона на намаляващото население.

"Има внесен законопроект от колеги от "Демократична България" за поетапно съкращаване на държавната администрация. Това е по-непопулярна реформа сред широкия кръг избиратели. Дори имаме ситуация, в която опозицията протяга ръка към управляващите, за да сподели отговорността от по-тежки реформи, но няма такива заявки от управляващите”, каза той.

На въпрос защо критиките на ПП-ДБ към бюджета съвпадат с тези на ГЕРБ, Минчев отбеляза, че и двете формации са в опозиция и е естествено да критикуват, но това не означава, че между тях има обща политическа линия.

Евродепутатът е на мнение, че е важно с кого ще решат да работят управляващите при реформата в съдебната система и избора на нов Висш съдебен съвет.

В петък управляващите дадоха краен срок нов Висш съдебен съвет да бъде избран до средата на октомври. За избора обаче е нужно квалифицирано мнозинство в парламента от 160 гласа, което означава, че “Прогресивна България” ще трябва да търси подкрепата и на друга формация. ГЕРБ вече дадоха заявки за подобен ход.

"Ще бъде много интересно да видим как "Прогресивна България" ще обясни, ако реши да разгражда модела ГЕРБ – ДПС с подкрепата именно на ГЕРБ и ДПС. Да разрушаваш зависимости, изграждани с години, със съдействието на хората, които са ги създали, е трудно обяснимо", каза Минчев.

Според него настоящото правителство е първото от пет години насам, което има дълъг хоризонт на управление и възможност да направи всички важни промени.

Минчев коментира и появилите се през последните седмици информации, че Андрей Гюров може да бъде кандидат за президент на предстоящите през есента избори.

"Не става дума за дистанциране от Андрей Гюров. Аз го познавам още от работата ни в Народното събрание и смятам, че е човек с безспорни качества. Просто към момента няма взето решение, няма инициативен комитет и няма какво да бъде официално обявявано”, каза той.

Според него в президентството трябва да има човек, който може да бъде сериозна институционална опозиция на изпълнителната власт.