Бившият национал Николай Пенчев говори ексклузивно в ефира на Дарик радио след среброто на Световното първенство за нашите волейболисти, загубили с 1:3 гейма от Италия. Пенчев каза, че момчетата са сребърни, но със златни сърца в отговор на въпрос „Ако беше журналист, какво заглавие би сложил?“.

„Целият турнир държахме високо ниво, играхме добре. В моментите, в които имаха слабости, се събраха. Показаха, че бяха готови за моменти като днешния. Италианците са по-опитният отбор, играли са страшно много финали. За нас е първи, със сигурност няма да е последен. Мисля, че оттук нататък в целия свят ще се съобразяват с нас“.

„Сребърни момчета, но със златни сърца“, каза Пенчев.

„Много по-спокойно е да знаеш, че имаш брат, който изживява тези емоции. Разбирате се дори без поглед. Помага много в трудните моменти, по-приятон е да пебеждаваш и да имаш член от семейството до теб“, заяви Пенчев, играл със своите братя Розалин и Чоно в националния тим.

„Всички са започнали от доста ранна възраст, дори да не са били волейболисти, родителите им са били спортисти. То им е вродено. От ранна детска възраст трябва едно дете да спортува. Аз съм щастлив от тази вълна, която навлезе в България, и се заговори за волейбола. Много, много щастлив съм. Това ще рефлектира върху много малки деца. Това е доста голям плюс за нас като държава“.

„Според мен те са колектив, дори доста голям. Дори с момчетата, които не получават толкова време за игра. Видях добро лице на отбора. В момента на това първенство и в Лигата на нациите играха в защита, много добър елемент, на който разчитаме. Това е благодарение на щаба. Много голям труд, водили са доста тежка подготовка лятото, все пак си е струвало“.

„Гордост изпитвам, със сигурност. Доста нервно гледах мачовете, аз го изпитах. Отстрани е доста по-трудно“.

„Подкрепяме ги, изключително голям плюс е за целия волейболен свят – а и в България. Надявам се да доведе до доста по-голям интерес към лигата в България, до по-пълни зали“, каза емоционално Пенчев.

„За съжаление, не успяхме да се преборим за медал, но това дава криле, даже в момента усещам, че ще даде криле. За повечето е сбъдната мечта, никой от тях не си е представял, че ще играе финал. Важното е как ще си тръгнеш“.

„Ами със сигурност аз, вече като родител, казвам на децата, че спортът е здраве. Все повече деца да спортуват. Резултатите ще дойдат, ако повече деца спортуват. На моменти се поставях на Владо Николов на мястото, аз със сигурност бих настръхнал, даже и сега настръхвам. Моят син е още много малък, има интерес, вкъщи се играе с балони, играе волейбол, времето ще покаже. За мен най-важното е да се занимава със спорт, да се учи на дисциплина – лошият пример е навсякъде, да бъдат добри момчета е най-важно“.

„С доста от тях съм тренирал, играл съм, делил съм лагери. Просто някак си, в момента може да има тъга, но след няколко часа ще разберат какво направиха“.