В интервюто на Мон Дьо фокусът пада върху една от все по-обсъжданите теми в съвременната медицина – дълголетието и развитието на т.нар. лонджевити медицина. Негов гост е ендокринологът д-р Райна Стоянова, която разказва за модерните терапии, ролята на начина на живот и рисковете, които могат да крият някои от популярните напоследък пептиди.

Според д-р Стоянова медицината на дълголетието се развива с бързи темпове, но зад новите технологии и терапии не трябва да се забравя фундаментът, профилактичните прегледи, добрият сън, качествената храна и движението. По думите ѝ целта не трябва да бъде просто човек да живее възможно най-дълго, а да запази здравето и самостоятелността си.

„Не е толкова важно да живеем до 100, а как ще се чувстваме на тези 100 години?“, казва тя в разговора с Мон Дьо.

Д-р Стоянова признава, че първоначално самата тя е била скептична към темата за лонджевити медицината. Според нея около нея има много мода и силен интерес, но науката се движи по-бавно от бизнеса и маркетинга. Именно затова тя определя критичния подход към новите терапии като особено важен.

Сред основните теми в интервюто са пептидите, които през последните години се превърнаха в популярна част от разговорите за отслабване, възстановяване и дълголетие. Д-р Стоянова предупреждава, че част от веществата, които се предлагат на сивия пазар, могат да крият сериозни рискове.

Проблемът според нея е, че при продукти, продавани извън регулаторната система, не винаги може да бъде гарантирано какво точно се съдържа в тях, каква е концентрацията на активното вещество и дали качеството отговаря на написаното на опаковката. Тя обръща внимание и на факта, че дори наличието на сертификат не е достатъчно, за да се гарантира еднакво качество на всяка отделна партида.

„В лонджевити има много бизнес и много маркетинг. Повече отколкото наука. Науката се движи с по-бавно темпо“, посочва д-р Стоянова.

По думите ѝ особено сериозен е въпросът, когато непроверени вещества започнат да се използват като лекарства, без да са преминали необходимите етапи на клинични изпитвания и контрол. Тя предупреждава, че фактът, че дадена молекула се обсъжда активно в интернет, не означава автоматично, че тя е безопасна или подходяща за употреба.

В разговора с Мон Дьо е засегнат и ретатрутидът – молекула, към която има голям интерес заради потенциала ѝ за значително намаляване на телесната маса. Д-р Стоянова подчертава, че той все още не е одобрено лекарство и не се предлага официално на американския, европейския или българския пазар.

Тя обръща внимание и на друга опасност – продуктите, които се продават онлайн под името на ретатрутид, въпреки че самата молекула все още не е одобрена като лекарство. „Точно не знаем какво можем да купим. Ние не знаем всъщност дали купуваме ретатрутид“, казва тя.

Темата за дълголетието обаче не се изчерпва с новите молекули. Според д-р Стоянова генетиката има значение, но начинът на живот също може сериозно да повлияе върху здравето. В медицината се разглежда и т.нар. органоспецифична биологична възраст – различните органи могат да стареят с различна скорост.

Тя дава пример със сърдечно-съдовото здраве, като посочва, че генетичната предразположеност, съчетана с тютюнопушене, нездравословно хранене, прекомерна употреба на сол и липса на движение, може да създаде допълнителни рискове.

Д-р Стоянова обръща внимание и на социалните контакти. По думите ѝ дълголетието не е само въпрос на медицински показатели, а е свързано и с това човек да не бъде самотен, да има социална среда, да се радва на живота и да се чувства добре.

Въпреки че вече има експериментални данни за възможността да се влияе върху процесите на биологично стареене, тя подчертава, че все още няма достатъчно клинични доказателства, които да покажат с колко реално може да бъде удължен човешкият живот.

Затова, ако бъдат премахнати скъпите терапии, пептидите и модерният биохакинг, според д-р Стоянова остават най-важните и достъпни средства за по-добро здраве.

„Фундаментът е безплатен и достъпен“, казва тя и посочва профилактичните прегледи, добрия сън, качествената храна, спорта и ежедневното движение като основа на здравословното стареене.

Разговорът на Мон Дьо с д-р Райна Стоянова поставя въпроса докъде стигат възможностите на съвременната медицина и къде започват обещанията, които все още нямат достатъчно научни доказателства. А темата за пептидите показва колко важно е новите терапии да бъдат разглеждани не само през потенциалните им ползи, но и през контрола, доказателствата и възможните рискове.