Венеция има мирис на море и на минало, което все още диша,“ споделя Ива с усмивка. Ива Иванова разказва как е прекарвала часове, скитайки из тесните улички, без посока, просто следвайки шума на водата и звъна на гондолите, които се плъзгат по каналите. „Когато се качих на гондола, имах чувството, че времето спря. Само водата и гласът на гондолиера бяха реални,“ добавя тя.

Венеция за нея е не просто град, а усещане – смес от история, меланхолия и вечна романтика. Водата там отразява не само сградите, а и душите на хората, които я обичат.

Оттам разговорът ни се пренесе в Тоскана – място, където светлината има собствена поезия. Ива описва тосканските сутрини като живописна картина, в която всичко е спокойно и топло.

„В Тоскана дори въздухът е по-вкусен. Мирише на прясна паста, маслини и лято,“ казва тя. „Имаш чувството, че времето се забавя, сякаш и самото слънце решава да остане още малко над хълмовете.“

Говорихме за малките селца с каменни улички, за вината, които носят вкус на земята, и за това как простотата на живота там крие истинския лукс. Тоскана не блести, тя свети отвътре – с усмивките на хората и ароматите на домовете им.

„Тоскана ме кара да се чувствам спокойна, сякаш всичко е на мястото си. Там няма нужда да бързаш — просто живееш, дишаш, вкусваш.“ – споделя Ива. „Вечерите там са като прегръдка. Чуваш щурците, усещаш топлия въздух и разбираш, че това е истинският лукс - мирът.“

След Италия, пътуването ни мислено се премести на френската ривиера - в Кан.

„Кан е като сцена, на която дори тишината е елегантна,“ казвам Ива. Говорим за залезите, които се спускат над морето като кадифе, за крайбрежните булеварди, където всеки поглед носи история.

„В Кан няма нужда да говориш много. Всичко е красиво по подразбиране.“

Ива споделя и за едно специално преживяване – изложението на яхти, което посещава по време на престоя си там.

„Да видиш толкова много яхти събрани на едно място е като да гледаш как мечтите се люлеят по водата.“ – казва тя. „Всеки детайл, всяка линия е изкуство. Кан ме научи, че луксът не е показност, а хармония между красота и свобода.“

Въпреки че всяко от тези места има свой ритъм и дух, те се свързват в едно усещане - за пълнота на живота.

„Най-красивото в тези места не е архитектурата, а начинът, по който те карат да дишаш по-дълбоко,“ споделя Ива в края на разговора.

Венеция, Тоскана и Кан,три различни посоки, но една и съща мелодия: любов към живота, към детайла и към онези малки моменти, които ни напомнят, че щастието често мирише на море, на прясна паста и на свобода.

Чуйте още в цялото интервю на Ива Иванова в предаването „Мечтани дестинации“.