Швеция и Франция кръстосват шпаги заради никотиновите паучове

Европейският съюз обича да се определя като пространство без граници - място, където хората и стоките се движат свободно. Но в реалността има изключения - понякога изненадващо малки… като едно пакетче с никотин.

Днес един шведски гражданин може да пътува безпроблемно от Стокхолм до Париж. Но ако носи със себе си никотинови паучове - продукт, напълно легален и широко разпространен в собствената му държава - рискува тежки санкции, включително затвор .

Този парадокс не е просто правен казус. Той се превърна в двубой на фехтовъчна писта на ЕС и на пръв поглед изглежда като конфликт между двете държави - Швеция и Франция, но той е показател за по-дълбокото политическо напрежение в целия Европейски съюз.

Поводът е новото френско законодателство, което въвежда строги ограничения върху никотиновите паучове - притежанието или употребата на никотинови паучове може да се наказва с до пет години лишаване от свобода и глоба до 375 000 евро.

Реакцията от Швеция беше остра, отбелязва изданието eunews.it.Не друго политическо семейство, а точно представители на алианса на социалистите и демократите (S&D), които обичайно подкрепят строги правила за контрол на тютюна и никотина, но този път евродепутатите от Швеция в Европейския парламент изпратиха писмо до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. В него открито защитиха правото на шведите като граждани на ЕС да използват никотинови паучове навсякъде в ЕС, включително и във Франция, които са легално предлагани в собствената им държава, и поставиха въпроса за пропорционалността на подобни мерки в едно държава-членка. В писмото на шведските социалсти от Европарламента се казва ясно: „Перспективата шведски граждани да бъдат лишени от свобода или глобени тежко само заради притежание на продукт, който е законен в тяхната държава, е абсурдна и неприемлива.“

Случаят обаче излезе извън рамките на дебат за конкретния продукт. В Брюксел той стана повод за по-широк дебат за бъдещето на никотиновата регулация - между прегововорите за новата директива за акцизите върху тютюна и предстоящия преглед на продуктовата директивата за тютюневите и свързаните изделия. На пръв поглед технически теми, но всъщност ключови за това дали Европа ще върви към унифицирана и по-строга политика, или ще допуска различни национални модели.

Швеция от години защитава именно такъв модел в областта на конторола върху тютюна. Той се основава на принципа за намаляване на вредата от тютюна: по-строги ограничения за най-рисковите продукти, като цигарите, и по-балансиран и гъвкав режим за бездимните алтернативи. Резултатите са видими и често се използват като най-добра практика и пример за постижения в намаляване на тютюнопушенето в европейските дискусии. 

Шведският евродепутат от S&D Йохан Даниелсон поставя въпроса директно: „Странно ми е, че някои държави смятат никотина, поставен под устната, за опасност. Във Франция 25% от пушачите са под 25 години, докато в Швеция са само 3%. Приоритетите изглеждат странни.“

Сходна позиция защитава и Чарли Ваймерс, който аргументира т.нар. шведски модел, базирайки се на неговите резултати: „Швеция е страната в ЕС без тютюнев дим благодарение именно на снуса и никотиновите паучове. Хората не са спрели да употребяват никотин, но са преминали към по-малко вредни продукти.“  Според него рестриктивният подход крие реални рискове: „Решението на Франция да криминализира никотиновите паучове е сериозна грешка. За хиляди хора те са средство да спрат цигарите. Ако се премахнат, има риск да се върнат към тях.“  Той поставя и ключов въпрос към европейската политика: „Ние прилагаме принципа на степенуване на риска - по-високи данъци за по-вредните продукти и по-ниски за по-малко вредните. Комисията засега отхвърля този подход. Интересно ми е на какви изследвания се базира това. Фактите не са на страната на този подход.“

Различни посоки в едно политическо семейство

На този фон изпъква едно важно вътрешно противоречие. 

Докато представители на алианса на социалистите и демократите (S&D) от Швеция в Европарламента защитават прагматичен и базиран на резултати подход, вътрешният дебат в самата Швеция показва по-сложна и противоречива картина. В аналитична статия в един от водещите ежедневници в Швеция се поставя директен въпрос дали партийното ръководство изобщо стои зад собствените си евродепутати и тяхната позиция в защита на никотиновите паучове. Авторите - Гьоран Йонсон, бивш член на изпълнителното ръководство на Социалдемократическата партия и Стиг-Бьорн Люнгрен, доктор по политически науки, критикуват именно това колебание и липсата на ясна национална линия, като подчертават, че ръководството „избягва въпроса“, вместо да заеме открита позиция по тема, която може да се превърне в реален политически въпрос.

Те дори стигат по-далеч, като настояват, че ако партията иска да възстанови връзката си с избирателите, трябва да има ясна позиция и по подобни „ежедневни“ теми. В този контекст снусът и никотиновите паучове се представят не просто като здравен въпрос, а като символ на по-широк политически избор - между забрана и управление на риска. Според авторите социалдемократите трябва да имат смелостта да защитят идеята, че по-малко вредните алтернативи имат място в една рационална политика, особено на фона на факта, че Швеция е сред страните с най-ниски нива на тютюнопушене.

Така се очертава разминаване: от една страна евродепутатите от партията аргументират с конкретни резултати и защитават шведския модел на европейско ниво, а от друга – националното ръководство остава предпазливо и избягва да формулира същата позиция у дома. Това показва колко трудно е дори за една и съща кауза и една и съща партия да се балансира между идеологията, обществения натиск и реалните данни.

Напомняме, че само преди близо три месеца Българската социалистическа партия у нас предложи забрана на никотиновите паучове, което едва ли съвпада с настроенията в тяхното европейско политическо семейство в Брюксел. Така в рамките на едно и също европейско политическо семейство се оформят противоположни линии. Докато в единия случай се търси регулация, която отчита различните нива на риск и реалното поведение на потребителите, в другия се залага на директна рестрикция.

По-широката картина в Европа подсказва, че този избор не е без последици. Данните от последните години показват, че когато регулацията не отчита реалността, пазарът не изчезва - той се измества към нелегалното предлагане. Това вече се наблюдава при традиционните тютюневи изделия, където нелегалното производство на фалшиви цигари и незаконна търговия растат.  

Според анализ на Euromonitor, ЕС вече се превръща в глобален епицентър на незаконното производство и потребление на цигари, със загуби от близо 15 милиарда евро годишно. Все по-често контрабандата се заменя от незаконно производство на цигари вътре в самия Съюз.

В този смисъл прекомерната строгост не винаги води до по-добър резултат, а често до загуба на контрол и приходи, и до достъп на опасни продукти. 

Затова никотиновият сблъсък между Швеция и Франция е повече от спор за един продукт. Той разкрива липсата на последователност в рамките на ЕС и показва как различни държави - а дори и различни части на едни и същи политически семейства - стигат до противоположни решения. В крайна сметка въпросът остава отворен: дали Европа ще следва политики, основани на доказани резултати, или ще продължи да прилага универсални ограничения, които не винаги съответстват на реалността.