Депутатите дебатират на второ четене промените в Изборния кодекс (ИК). Основните акценти в дискусията са въвеждането на изцяло машинно гласуване с някои изключения – в секции с под 300 избиратели, при гласуване с подвижна избирателна кутия, в избирателни секции в лечебни заведения, домове за стари хора и други. Сред обсъжданите теми са още отпадането на район „Чужбина“, както и на ограничението до 20 секции извън дипломатическите и консулските представителства в държави, които не са членки на Европейския съюз (ЕС).

Депутати от различни парламентарни групи заявиха подкрепа за предложението на Иван Янев от „Прогресивна България“ (ПБ), одобрено от парламентарната правна комисия, машините за гласуване да бъдат оборудвани с функционалности, които да осигуряват на избирателите със зрителни увреждания възможност да упражняват правото си на глас самостоятелно, независимо и при спазване на тайната на вота. Идеята е това да бъде въведено още на местните избори догодина.

Стою Стоев от „Продължаваме промяната“ поиска машини да има във всички секции. Ако това не може да стане до президентските избори, промяната да влезе в сила за местния вот догодина. За да бъдат оборудвани всички секции с машини, е необходимо да бъдат закупени или наети около 2000 допълнителни устройства, отбеляза той. По думите му за това ще са необходими около 7 млн. евро. При предвидени 150 млн. евро за избори тази година има достатъчно средства, които могат да бъдат инвестирани за тази цел, смята Стоев. От „Продължаваме промяната“ предлагат с хартиени бюлетини да се гласува само в секции с под 100 избиратели.

Председателят на правната комисия Янка Тянкова увери, че „Прогресивна България“ не само подкрепя идеята за машинен вот във всички секции, включително и в тези с под 300 избиратели, но е готова да я реализира, ако има гаранции, че до президентските избори всички секции могат да бъдат обезпечени с машини. Тя посочи обаче, че обществена поръчка може да бъде обявена едва след влизането в сила на промените в Изборния кодекс. По данни на Централната избирателна комисия (ЦИК) към момента годните машини са 9600.

Айтен Сабри отбеляза, че от ДПС са внесли около 35 предложения за промени в Изборния кодекс, сред които е и въвеждането на оптични скенери за отчитане на гласовете. По думите му въпросът е дали действащият модел на машинно гласуване отговаря в достатъчна степен на изискванията за прозрачност. Сабри посочи, че при различни избори са били наблюдавани проблеми с машините и логистиката, което е водело до преминаване към алтернативен начин на гласуване.

Председателят на правната комисия Янка Тянкова изтъкна, че е необходима цялостна ревизия на Изборния кодекс. Внедряването на нов способ за гласуване изисква широко обществено обсъждане и финансова обосновка, добави тя. На този етап, по думите ѝ, подобни устройства не могат да бъдат закупени предвид финансовото състояние на държавата.

Цвета Караянчева заяви, че ГЕРБ-СДС няма да подкрепи изцяло машинното гласуване, тъй като формацията винаги е защитавала смесения модел – с машини и хартиени бюлетини. По думите ѝ през 2021 г., когато се гласуваше само с машини, броят на гласувалите е бил с около 700 000 по-малък. Тя посочи още, че на последните избори 48,4% от избирателите са гласували с хартиена бюлетина. Според Караянчева хартиената бюлетина е трудна за фалшифициране и позволява ръчно преброяване на резултатите.

„Хората наистина са умни и боравят с електронни устройства, но има хора с предпочитания. Аз например винаги съм гласувала с хартиена бюлетина и никога няма да гласувам на машина“, заяви тя. Караянчева уточни, че е машинен инженер и работи с всички видове електронни устройства.

Важно е на този етап да се намери решение за обучението на членовете на избирателните комисии, смята още Цвета Караянчева. Като сериозен проблем тя посочи предаването на изборните книжа при президентски избори и избори за Европейски парламент. По думите ѝ трябва да бъдат опростени и изборните протоколи.

Елисавета Белобрадова обяви, че „Демократична България“ не може да подкрепи отпадането на район „Чужбина“, създаден през 2021 г. Тя припомни, че районът се прилага само при парламентарни избори и дава възможност на българските граждани зад граница да гласуват за кандидатските листи на партии и коалиции. По думите ѝ следващите парламентарни избори вероятно ще бъдат през 2030 г., поради което няма основание район „Чужбина“ да бъде премахван сега.

Десислава Костова от „Прогресивна България“ заяви, че няма как да бъде определена справедливата тежест на всеки глас спрямо броя на избирателите. „Затова смятаме, че тази разпоредба трябва да отпадне“, добави тя.

Промяната, свързана с въвеждането на „говорещ модул“ на български език, за първи път гарантира тайната на вота за хората със зрителни увреждания, коментира Иван Янев от „Прогресивна България“, вносител на предложението. По думите му от местните избори догодина те ще могат да гласуват без придружител. Придружител ще бъде необходим само за хора с увреждания, които не могат самостоятелно да упражнят правото си на глас, например глухонеми избиратели.

Георги Георгиев от „Възраждане“ посочи, че най-големите измами са в секциите с под 300 гласоподаватели и че там е най-големият манипулиран вот. Въвеждането на машини и в тези секции е една от стъпките тази практика да бъде прекратена, смята той. Хартиената бюлетина е в основата на най-големите схеми, изтъкна депутатът.

От „Възраждане“ предлагат и въвеждане на образователен ценз за членовете на секционните комисии – минимум основно образование, което правната комисия не прие. „Как ще бъде попълнен протокол от неграмотен човек?“, попита Георгиев.

От политическата сила не са съгласни и с премахването на ограничението до 20 секции в държави извън ЕС. „Заради връзките между Радев и Ердоган, между Радев и Доган премахвате ограничението“, смята депутатът. „Но това няма да го кажете, защото не е удобно“, добави той.

Премахването на ограничението за секциите е единствено в угода на ДПС, изтъкна Георгиев. „Депутатите на Радев обслужват депутатите на Пеевски“, добави Цончо Ганев.

Даниела Кършева от „Прогресивна България“ репликира, че именно такива изказвания, целящи апатия и разделение, се правят с цел възпроизвеждане на един и същи модел. Според нея „Възраждане“ обслужва партиите от статуквото. На последните избори при въведеното ограничение са гласували два пъти по-малко хора в страните, за които то важи, изтъкна тя.

„Каква е разликата между българина в Европа и българина в Република Северна Македония?“, попита Георгиев.

Тома Биков от ГЕРБ-СДС посочи, че през последните 5-6 години темата за машинното гласуване се е превърнала в идеологически въпрос. Фактът, че всички избори даваха коренно различни резултати, говори за известна демократичност на този процес и трябва да се усъмним в тезата, че вотът у нас е нагласен, допълни той.

ГЕРБ-СДС са печелили избори само с машинно гласуване, отбеляза Биков. „Имаше един министър на електронното управление, който пипаше кодовете, и на този човек не му беше потърсена отговорност“, припомни представителят на парламентарната група на ГЕРБ-СДС.

„Аз твърдя, че изборният процес е финалната фаза на един по-цялостен процес. Ние се концентрираме върху повърхността на този ден и пропускаме дните, в които политическите формации се развиват“, заяви Биков.

Според него съществува партийно-демократичен упадък в България, а партийният живот не се развива. Той смята, че трябва да има регулация за начина, по който се изразходва партийната субсидия, а не тя да бъде непрекъснато намалявана.