Няма нормативни пречки за изграждането на удобна и достъпна инфраструктура за хора с увреждания в Пловдив. Всички районни администрации са оборудвани с рампи за инвалиди, а на новите булеварди и улици са поставени специални тактилни ивици за улеснение на ориентацията на хора с повредено зрение.

Освен това, всичко което кметствата правят за улеснение на достъпа на хората с увреждания, се реализира въпреки ограничените финансови възможности, отпускани на районите от Голяма община.

Незрящите в Пловдив – „затворници“ в домовете си, а близките им – „заложници“ на системата?

Около това се обединиха районните кметове на Пловдив във втория дебат от кампанията на Дарик радио „Най-добрият квартал за живеене“, в който водеща тема бе „Има ли достъпна среда и удобна инфраструктура за хората с увреждания в Пловдив“.

Според управниците на кметствата, голямо значение за наличието на достъпна среда има и инфраструктурата в районите, като в по-новите квартали това става много по-лесно, заради големите и широки булеварди и тротоари.

Партньори в кампанията на Дарик радио са сайта „ПловдивПрес“.

Журналистически проверки на двете медии представиха какви са условията за живот в Пловдив на хората с двигателни, зрителни и слухови проблеми.

Излизането за незрящите в Пловдив без чужда помощ на практика е невъзможно. Заради липсата на достъпна инфраструктура в града, хората със зрителни проблеми стават буквално затворници в домовете си. В това са категорични пред Дарик председателят на Асоциацията на сляпо-глухите в България със седалище в Пловдив Величка Драганова и Пепи Димитрова, майка на незрящо дете.

„Без чужда помощ „навън“ или както го наричаме - „в голямото пространство“, е огромно изпитание и предизвикателство за нас. Достъпът за сам човек с проблем със зрението до институции и до болници, е невъзможен, тротоарите са превърнати в паркинги. За съжаление, често пъти ставаме и пациенти на болниците, след като МПС ни ударят заради липса на адекватна за нас сигнализация по светофарите“, разказа Драганова. По думите й, разликата между втория град по големина в България и София в това отношение е голяма.

„В столицата например, незрящите само допирайки с червено-белия си бастун електронните табла, веднага получават звуков сигнал на коя спирка се намират“, посочи Драганова.

Тя посочи още, че без чужда помощ дори и в институциите и в болничните заведения, сляпо-глухите хора не могат да се ориентират сами. А пазаруването и плащането на сметки е почти невъзможно, ако нямат придружител.

"За една майка с незрящо дете в Пловдив няма вариант да работи", разказа пред Дарик и Пепи Димитрова, чиято дъщеря е незряща. Според нея, единият от родителите на деца с такова увреждане няма избор и става заложник на системата, която не е „помислила“ за достатъчно адекватна и удобна външна среда, в която техните деца да могат да се движат и обгрижват самостоятелно и безопасно. 

„За мен, както и да останалите родители на деца с увреждания, ежедневието е едно и също от години. Ползването на градски транспорт е немислимо за незрящите – не навсякъде има звукова сигнализация на светофарите, а и да има – то тя е една и съща за всичките секции и сляп човек не може да  различи "червен" или "зелен" светофар е в момента, за да може да пресече. Освен това, специална настилка има само по ново ремонтираните булеварди и пътища в града. Затова сутрин водим незрящите си деца в училище, а после ги прибираме. По време на занятията разчитаме на разбирането на останалите ученици и на учители", сподели с болка майката, която уточни обаче, че в учебното заведение, където сега учи дъщеря й, има създадени достатъчно добри условия.

"Има специална тоалетна за дъщеря ми, водачи по коридорите и по стълбищата, както и лаптоп със специален софтуер за незрящи", посочи Димитрова.

Според нея обаче, всички проблеми идват от неангажираността на държавните институции и липсата, вследствие на това, на разбиране и на адекватно отношение на хората в България към незрящите.

Главният редактор на "ПловдивПрес" Спас Кузов коментира, че е съгласен, че проблемите идват и от неадекватното отношение на обществото и институциите към хората с такива проблеми. „Само който не го е изпитал на гърба си и с близките си, само той не може да разбере за какво става въпрос всъщност. Този проблем е много тежък, а българското общество все още няма нужното отношение към него. Това е един показател за отношението ни към по-слабия. Например, много от хората все още не знаят за какво служат жълтите тактилни плочи по тротоарите. В началото и строителите не знаеха. Поставяха ги като някаква украса, а те си имат строго определена функция. Различните шарки показват например, че тротоарът свършва, други указват в каква посока да се движиш. Целта им е да улеснят придвижването на незрящите.

В Пловдив нямаме такива неща, като звукови сигнализации, каквито има в София, заради провала на транспортния ни проект. Нашите спирки показват кой автобус минава, но не и на всяка спирка, обикновено графикът е объркан, така че нашите спирки всъщност не показват нищо.

Тук сме град на контрастите. Пловдив определено е европейски по отношение на достъпната среда, но има още много да гони. Широки алеи се редуват с накъдрени тротоари, които са истинско изпитание за хората с увреждания“, заяви още в ефира на „Най-добрият квартал за живеене" главният редактор на "ПловдивПрес".

От Дарик радио изпратихме запитване до Община Пловдив, откъдето очакваме официален отговор как местната управа може да подобри условията на живот навън на хората със зрителни и слухови увреждания.

Целият дебат чуйте в звуковия файл.

Всеки, който иска да гласува, може да го направи  в следващите месеци на пловдивската страница на официалния сайт на Дарик радио www.darik.bg.

Гласуването в класацията ще бъде възможно от 1.11.2022 г. до 01.10.2023 г., само чрез интернет - в официалните сайтове и страниците на Дарик Пловдив и Пловдив прес. Въпроси могат да се задават, чрез официалната страница на Darik Пловдив във Фейсбук и на е-mail: darikradioplovdiv@gmail.com.

Освен голямата награда за „Най-добър квартал за живеене", ще бъдат отличени кварталът с най-много зелени площи, както и този с най-удобна инфраструктура, включително и за хора с увреждания.

Дискусиите с районни кметове в студиото на Дарик радио Пловдив ще се провеждат всеки втори петък в месеца.