Да приемем еврото на 1 януари 2025 г. е вече близо до научната фантастика. Обяснението – конвергентните доклади на Европейската комисия и Европейската централна банка, в които представят оценката си за напредъка по пътя към еврозоната, постигнат от шестте държави членки, задължени да приемат еврото: България, Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция.

Двете институции смятат, че страната ни не е спазила всички критерии за влизане в еврозоната, с изключение на един – ценовата стабилност. Затова и датата 1 януари 2025 г. като срок за приемане на еврото у нас не е реалистичен към днешна дата. В началото на 2026 г. обаче, според финансовия министър Людмила Петкова, е най-възможно е България да въведе еврото. 

"Очакванията са не по-късно от края на годината да бъде изпълнен и критерият за инфлацията. След като бъде изпълнен критерият за инфлация, България ще подаде искане за изготвяне на извънредни конвергентни доклади от ЕЦБ и от ЕК", заяви Петкова

От Министерския съвет събощиха, че на днешното си заседание служебното правителство е одобрило предложение за закон за еврото:

"За защита на потребителите, за прозрачност, за информираност, съответно за правилата за превалутиране, правилата за закръгляване, както и правилата за двойно обозначаване на цените и съответно периода, в който може да се ползват и двете валути".  

България обаче може да поиска извънреден доклад за оценка, когато смята че е изпълнила всички критерии. Премиерът Главчев обяви, че ще предприеме точно това, ако разбира се все още е в ролята на министър-председател, като прогнозата му е страната ни да е готова до края на годината. Това е и мнението на министър Петкова, изразено още миналата седмица.

Относно останалите 5 държави, споменати от Комисията, се посочва, че нито една от тях не изпълнява четирите критерия. Швеция е единствената, която се справя с изискваните нива на инфлация. Само България и Швеция изпълняват изискването за бюджетен дефицит, а само България за обменния курс. Най-много държави - три - България, Чехия и Швеция, изпълняват критерия за дългосрочните лихвени проценти.

Само България от шестте е привела законодателството си в съответствие с нуждите от използването на еврото.