Пенсиите на хората, които получават тавана, и на тези, които взимат минимална пенсия, са се вдигнали най-много за последните 10 години. Това показва справка в данните на Националния осигурителен институт. При минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст увеличението е над три пъти, като тя нараства от 154,50 лева през 2014 г. до 523 лева през миналата. Още по-голямо е повишението на максималната пенсия, за периода тя се вдига от 840 лева на 3400 лева, което е ръст от 4 пъти.
В същото време най-ниската пенсия – социалната за старост се е повишила двойно – от 111 лева преди 10 години на 261,82 лева през миналата.
Два пъти и половина нараства средната пенсия в страната и стига 784,48 лева, при 310 лева през 2014 г., но ръстът й е далеч от този на минималната.
Вдигането на пенсиите води до нарастване на съотношението на средната пенсия към минималната работна заплата. Ако през 2014 г. средното възнаграждение на един пенсионер покрива 91% от минималната заплата, то през 2024 г. то вече надхвърля 100% и е 100,6 на сто. Най-ниско е това съотношение през 2019 и 2020 година, когато средната пенсия е била едва 68 -71% от минималната заплата за страната.
Ръст на средната работна заплата
Освен ръст на пенсиите, НОИ отчита и повишение на заплатите у нас. За 10 години средната работна заплата за страната е нараснала с над 1200 лева или близо 2,5 пъти. През 2014 г. тя е била 821 лева, а през миналата по предварителни данни стига 2012 лева. Разликата между заплатите в обществения и частния сектор се запазва през годините, като през 2014 г. в обществения сектор средното възнаграждение е било близо 888 лева, а в частния – 800 лева.
През миналата година те са съответно 2077 и 1990 лева. Това дава отражение и на средния осигурителен доход, който се ползва като база за определяне на новите пенсии. През 2014 г. той е бил 683 лева, а през миналата – 1445 лева или е нараснал над два пъти.
Повече от два пъти се е повишила и минималната работна заплата в България през въпросния период – от 340 лева на 780 лева. С 1000 лева пък се е вдигнал максималният доход, върху който могат да се плащат осигуровки – от 2400 лева на 3400 лева.
Драстичен скок в разходите за пенсии
Повишенията на пенсиите през годините са довели до сериозен ръст в разходите за изплащането им. Преди 10 години нужната сума е била 8,117 млрд. лева или 9,6 на сто от брутния вътрешен продукт на страната. 10 години по-късно вече се отделят 19,123 млрд. лева за пенсии, като сумата е 10,4 на сто БВП. Това увеличава и получените трансфери от държавния бюджет към бюджета на Държавното обществено осигуряване. Към края на 2014 г. сумата, отпусната от бюджета, е 4,883 млрд. лева, а 10 години по-късно, за да се покрият разходите вече са преведени близо 10,252 млрд. лева.
Всичко това идва на фона на намаляване на пенсионерите у нас от близо 2 180 000 на малко над 2 милиона души за десет години. Намаляват и пенсиите, които се изплащат като втора, трета и четвърта. И ако преди десет години близо половин милион пенсии са изплащани като допълнителни, то сега те са едва 11 640.
Все по-малко хора взимат и добавка към пенсията си, показват данните на НОИ. Ако преди 10 години вдовишка добавка са получавали близо 730 000 пенсионери, то през миналата те са 678 000. С 22 000 по-малко са и изплатените добавки за чужда помощ – 70 541, а тези за ветераните от войните са едва 102 при, 4881 преди 10 години.
44-ма пенсионери са избрали да сключат брак миналата година и поради тази причина са им прекратени вдовишките добавки, като това е своеобразен пик спрямо предходните години, когато са прекратявани по 4-12 такива добавки. Сериозно намаление се отчита и при прекратените пенсии поради смърт на пенсионера, такива са 87 500 пенсии, при 139 000 и 117 000 през 2021 и 2022 г., когато беше и пандемията от ковид у нас.
Тежката демографска ситуация се отразява и на коефициента на зависимост, който показва колко пенсионери се падат на 100 осигурени лица. През миналата година е отчетен най-ниският процент – 72,8 на сто при близо 80 на сто през 2014 г.
Прави впечатление, че почти всяка година около 130 000 българи избират да спрат да работят и се пенсионират. Най-малко нови пенсионери е имало през 2020 и 2021 година – около 115-117 хиляди. Най-много са новоотпуснатите пенсии през миналата година за стаж и възраст – 70 000, следват тези за инвалидност поради общо заболяване – 54 557, като инвалидните пенсии отчитат пик през 2023 г.
Над 330 000 са пенсионерите в работоспособна възраст, това най-често са хора с инвалидни пенсии или пенсионирали се при облекчени условия за стаж и възраст, които важат за някои професии.
Пенсионираме се все по-късно
Българите работят все по-късно до пенсия. Ако преди 10 години средната възраст на хората с новоотпуснати пенсии е била средно 57,60 години, като тази за стаж и възраст е 62,10 години, то през миналата тя вече е 59,21 години и 64,08 години. Причината е в покачването на изискванията за стаж и възраст през последните години, които доведоха до по-късно пенсиониране.
Прави впечатление, че намалява процентът на съотношението на броя на пенсионерите към този на осигурените. През 2014 година той е близо 80 на сто, то през миналата година вече е 72 на сто.
