Задачата на външния министър е не просто да води разговори, а да гарантира, че всеки разговор укрепва позицията и достойнството на България.

Това написа бившата външна министърка Надежда Нейнски във фейсбук профила си. Думите ѝ идват след новината за разговора между настоящата външна министърка Велислава Петрова и иранския ѝ колега Абас Арагчи. 

В съобщението на МВнР се акцентира на добрите отношения с Иран. "Изключено е от територията на България да се осъществяват каквито и да било преки военни действия, свързани с конфликта в Близкия изток. Решението на Народното събрание е в съответствие с ангажиментите на България, поети в рамките на стратегическото двустранно сътрудничество със САЩ, и е прието в съответствие с конституцията и действащото българско законодателство след официално искане от американската страна", съобщават от Външно.

От посолството и държавната агенция на Иран обаче твърдят, че според Арагчи решението за самолетите е "осъдимо, неприемливо и противоречи на традиционните приятелски отношения между двете страни". Той настоял българското правителство спешно да преразгледа взетото решение.

"Иран няма да се поколебае да защити националните си интереси и сигурност срещу всякакви актове на агресия или враждебни действия", заявил външният министър и обявил, че "всяка страна, участваща във военна атака срещу Иран, неизбежно ще трябва да понесе отговорност за последствията". 

"Eдна ситуация, два подхода", пише Надежда Нейнски и припомни нотата от Иран от преди 4 месеца, дошла след разрешението на правителството американските самолети да бъдат разположени на летище София. 

"Преди 4 месеца, след решението на служебното правителство България да предостави военно летище Враждебна и част от гражданското летище в София за разполагане на самолети-цистерни за логистични тренировъчни полети в рамките на двустранното партньорско споразумение със САЩ, се получи остра дипломатическа нота от Иран", пише в публикацията си бившата външна министърка.

Нейнски разказа, че докато била на заседание на външните министри в Брюксел външният министър на Иран поискал разговор с нея и тя приела. 

"Това очевидно изненада иранската страна. Минути преди да се проведе разговора, от външно министерство на Иран се обадиха с искане, публичната версия да бъде, че инициатор на разговора е България. Отказах", разказа още тя. 

По думите ѝ разговорът не се състоял и на другия ден от Външно извикали иранския посланик в София, за да го информират за официалната позиция по изпратената нота.

Ето какво още пише Нейнски: 

Днес ситуацията се повтаря – след разрешение за позициониране на самолети-цистерни на летище Безмер, гласувано от българския парламент и протестна нота от Иран, сме информирани за разговор между външните министри на България и Иран.

Само че, този път разговорът се е състоял и то по инициатива на българската страна. Което даде възможност на Иран да го представи като извинение от страна на България за взето нейно суверенно решение. Нещо повече, министър на чужда държава си позволи публично да даде указания на българското правителство какво и как трябва да направи.

И това остана без институционален отговор.

Въпросът кой иска разговор в дипломацията не е само протоколен въпрос.

Той е и политически сигнал, често пъти по-важен от съдържанието на самия разговор.

Сигнал към

⁃ българското общество– дали е защитен авторитетът на българските институции

⁃ Иран – дали е изпратен ясен сигнал, че решенията на България не могат да бъдат ревизирани отвън

⁃ съюзниците – дали България последователно отстоява собствените си решения, особено, когато те са свързани със съюзнически ангажименти.

В международните отношения символите имат значение.

Инициативата, моментът и начинът, по който един разговор се представя пред обществото и партньорите, са част от самата дипломация.