Около 100 000 души взеха участие в годишния Dublin Pride Parade, който се проведе в събота следобед и премина през централните части на ирландската столица.

Шествието тръгна от улица „О’Конъл“ и продължи през центъра на Дъблин до площад „Мериън“, където празничната програма продължи с музика, събития и инициативи, посветени на ЛГБТИК+ общността.

Сред участниците беше и ирландският премиер Михол Мартин, който се включи в парада и разговаря с присъстващи граждани. Той определи събитието като „прекрасен повод и празник“ както за участниците, така и за обществото като цяло.

Правителството на Ирландия потвърди ангажимента си към равенството, защитата на правата и подобряването на качеството на живот на ЛГБТИК+ хората в страната.

Тазгодишното издание на парада премина под мотото „Една история – много гласове“, като организаторите подчертаха връзката между различните поколения, личните истории и преживявания в общността.

Гранд маршал на шествието беше авторката и активистка Филипа Райдър – дългогодишен защитник на правата на транс хората и бивш председател на Dublin LGBTQ+ Pride. Тя е и автор на мемоарната книга „My Name Is Philippa“, в която разказва личната си история като транс жена в Ирландия.

Dublin Pride е определян от организаторите като най-голямото събитие за разнообразие и приобщаване в Ирландия. Събитието е част от по-широк фестивал, включващ културни прояви, концерти, обществени дискусии и различни инициативи в подкрепа на ЛГБТИК+ общността.

Парадът традиционно съчетава празничен характер и обществено послание. Активисти и участници подчертаха, че въпреки постигнатия напредък в правата на ЛГБТИК+ хората в Ирландия, остават нерешени предизвикателства, включително достъпът до здравни услуги за транс хора и нарастващата враждебна реторика в социалните мрежи.

Улиците на Дъблин бяха изпълнени с цветове, знамена и музика, като властите въведоха временни ограничения на движението в централната част на града заради маршрута на шествието.

Парадът в Дъблин се провежда в момент, когато организаторите на Прайд събития в Европа все по-често акцентират не само върху празничния характер, но и върху необходимостта от защита на придобитите права и видимостта на уязвимите общности.