Национален център „Музейно училище“ – партньорска инициатива на Национален музей на образованието и Регионално управление на образованието – Габрово, стартира изпълнението на дейностите по Националната програма на МОН „България – образователни маршрути“ – Модул 3: „Културните, държавните и научните институции като образователна среда“ с двудневен обучителен семинар.
Форумът бе открит на 14 ноември от директора на НМО Любка Тинчева и Георги Маринов – началник на Регионално управление на образованието – Габрово.
Директорът на музея приветства участниците, отбелязвайки, че всяка година инициативата предизвиква все по-голям интерес и с подкрепата на националната програма на МОН се е създал устойчив продукт с цел повишаване квалификацията на хората, работещи в сферата на образованието. Началникът на РУО – Габрово Георги Маринов в обръщение към гостите сподели, че Националният музей на образованието е иновативна, прогресираща институция, гордост за град Габрово, и пожела ползотворна работа на участниците в двудневния семинар.
В рамките на инициативата на Национален център „Музейно училище“ бяха проведени три обучения, в които участваха педагози от предучилищен и начален етап на образование и музейни специалисти от цялата страна (Русе, Пловдив, Хасково, Велико Търново, Варна, Плевен, Троян, Свиленград, с. Черни Осъм, Стрелча, Попово, Сливен, Стара Загора, с. Борован – област Враца, с. Хан Аспарухово – община Ст. Загора, и Габрово).
Над 50 представители на образователни и музейни институции се включиха в обучение на тема „Иновативни, алтернативни и нетрадиционни подходи в образованието“, водено от проф. д-р Нели Бояджиева от СУ „Св. Климент Охридски“, председател на Секцията по педагогика и психология на учените към Съюза на учените в България. Иноватори ли сме в образованието, можем ли успешно да приложим новите идеи? Как изкуството възпитава и може ли да промени образованието, разчупвайки модела? На тези и много други въпроси проф. Бояджиева предложи отговори през историята до активната й практическа дейност. Педагогическата иновация вече е неизменна част от съвременното обучение и често тази новост е субективна, пречупена през погледа на учителя. Все повече иновативни форми на обучение навлизат в училищата и те престават да се възприемат като такива, което е положителна тенденция и стимул за развитието на педагозите. Акцентирано бе върху алтернативните форми на обучение – в музея, галерията, природата, частните училища, които в световен мащаб възникват в края на XIX век и днес все повече университети предлагат такива дисциплини, които запознават и подготвят специалисти с алтернативните тенденции в образованието.
Във второто обучение участниците бяха близо 40. То бе на тема „Съвременни и интерактивни методи и техники в образователната среда на взаимодействие с музеите“, представена от проф. дн Стела Дерменджиева от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, Исторически факултет, Катедра „География“. Професор Дерменджиева сподели с аудиторията практически техники за сформиране на екип, сплотяване на колектив чрез общи идеи и възможности да се изведе най-доброто от всеки един в съвместната работа. Многоликата роля на учителя развива потенциала и самоусъвършенстването на децата. Училището все още е капсулирано, докато музеят все повече се превръща в място за активно учене. Музейното обучение често е под формата на разнообразни игри, които от своя страна развиват креативното и критичното мислене, комуникацията и сътрудничеството, емпатията и творческите възможности на децата – едни от най-важните умения на XXI век. Проф. Дерменджиева засегна темата за неразривната връзка между традиции, съвременност и иновации. Музеите и училищата споделят общи ценности, като резултатът от взаимодействието на двете институции са креативните идеи и различните компетенции, които педагозите развиват. Децата в днешно време са дигитални по рождение, цифровият език се развива паралелно с майчиния. В такава динамично развиваща се среда, за да откликне на нуждите на подрастващите, учителят е необходимо да притежава глобална компетентност.
Третото обучение бе проведено от проф. дпн Николай Колишев от Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“, Факултет „Департамент за информация, квалификация и продължаващо образование“, ръководител Катедра „Науки за образованието“, който насочи вниманието на 28 участника към „Стратегии за учебно мотивиране на учениците“. В темата бяха анализирани и демонстрирани четири стратегии за мотивиране, а именно „успехи и неуспехи“, „методи на обучение“, „хуманни взаимоотношения“ и „рационални аргументи“. Стратегията „успехи и неуспехи“, или стратегията на изявата, е основана на създаване на условия за учебна изява на учениците, в резултат на което да се създават възможности за преживяване на мотивиращото въздействие на успеха. В рамките на тази стратегия бе коментирана и необходимостта от развитие на умение за позитивна преработка на неуспеха. Стратегията „методи на обучение“, или стратегията на привлекателното обучение, предполага широко използване на интерактивни методи на обучение. Акцентирано беше върху разнообразните видове дискусия, евристична беседа и мозъчна атака. Стратегията „хуманни взаимоотношения“, или стратегията на авторитета, е основана на изграждане на продуктивен за обучението модел на взаимоотношения между учители и ученици, подчинен на принципите на свобода, толерантност, справедливост, доверие, дисциплина и отговорност. Стратегията „рационални аргументи“ изисква в диалога с учениците учителят да притежава умението да намира ярки и въздействащи аргументи за ценността на знанията и смисъла на ученето.
На 15 ноември Национален център „Музейно училище“ към НМО продължи изпълнението на дейностите по Националната програма на МОН с практикум на тема „Изкуствен интелект и дигитална промяна в часовете по история през ХХI век“.
Обучението бе водено от Цветомира Антонова, учител по история и цивилизации в ЧСУ „Увекинд“ и Яна Тодорова, дистанционен учител по история към Българското неделно училище „Св. Св. Кирил и Методий“ в Париж, Франция.“. Те предложиха добри практики за осмисляне и приложение на ИИ в образованието. Целта на работилницата беше да представи конкретни стратегии за интегриране на ИИ в учебния процес, както и да подпомогне участниците в развитието на дигитални умения. Учителите и музейните специалисти имаха възможност да се запознаят с различни платформи като ChatGPT - 5, NotebookLM и suno.com. Темата предизвиква оживени дискусии, особено що се отнася до въпроса докъде се простират възможностите и етичните граници. Въпреки своя потенциал, дигиталната трансформация носи и рискове от екранна зависимост, липса на концентрация и затруднено осмисляне на информацията. Чрез практически дейности бяха показани начини за използване на ИИ при подготовка на учебни материали, адаптиране на съдържание според нивото на учениците, създаване на интерактивни задачи, тестове и образователни игри. Специален интерес предизвика творческата задача за създаване на песен с помощта на изкуствен интелект, чрез която участниците видяха как един урок по история може буквално да „запее“. Участниците си тръгнаха с конкретни идеи и работещи инструменти, които могат да приложат в практиката си. Това обучение демонстрира, че изкуственият интелект има потенциал да бъде ценен помощник на човешкия интелект в съвременното образование.
Последният модул от двудневния обучителен семинар бе представянето на музейни образователни програми и добри музейно- педагогически практики. В него участваха близо 30 музейни специалисти и педагози от Природонаучен музей – с. Черни Осъм, Археологически музей „Велики Преслав“, Национален музей на образованието, Регионален исторически музей – Габрово, СУ „Св. Патриарх Евтимий“ – гр. Пловдив, ПГ „Иван Сергеевич Аксаков“ – гр. Пазарджик, Професионална гимназия по икономика и технологии „Д-р Иван Богоров“ – гр. Варна, ОУ „Капитан Петко войвода“ – гр. Варна, ПГСС „Никола Пушкаров“ – гр. Попово, ЕГ „Проф. д-р Асен Златаров“ – гр. Хасково, ДГ „Незабравка“, с. Хан Аспарухово – община Ст. Загора, ДГ „Слънце“ – гр. Габрово, Регионален център за подкрепа на приобщаващото образование – Габрово, ОУ „Ран Босилек“ – Габрово, СУ „Емилиян Станев“ – гр. В. Търново, ОУ "Отец Паисий" – с. Борован, област Враца, Център за квалификация на педагогически специалисти към училище „Европа“ – гр. Плевен.
Голям интерес сред аудиторията предизвикаха разработките на учителите, получили наградата на МОН в Националния конкурс за най-добър урок, проведен в културна, държавна или научна институция.
Антоанета Христозова – старши учител по история и цивилизации в ЕГ „Проф. д-р Асен Златаров“ – гр. Хасково, представи класирания на второ място урок на тема „Бит и култура на българите и Хасково през Възраждането“.
Спечелилият трето място урок на тема „Човекът в българския свят“ бе презентиран от Диляна Мангелова, Таня Тракова и Петя Делчева от СУ „Св. Патриарх Евтимий“ – гр. Пловдив.
В двудневния форум учителите и музейните специалисти взаимно споделяха идеи и се провокираха от представените теми. Класната стая е навсякъде: в музея, архива, библиотеката, сред природата, в парка. Важно е да се запали искрата в децата, за да възприемат ученето като приключение без край. Участниците оцениха високо възможността за обмяна на опит и за разработване на нови подходи, които могат да бъдат внедрени както в традиционното, така и в дигиталното обучение. Срещата провокира обмислянето и реализирането на много нови образователни проекти между институциите.
За седма поредна година Национален център „Музейно училище” даде поле за изява и срещи на едни от най-добре работещите в сферата на българското образование педагози и музейни специалисти.
