Севлиево е известен с многото генерали. На повечето от тях са наречени алеи в парк “Казармите” и улици в града. Днес в Севлиево беше открит официално паметникът и на ген. Стефан Нерезов - един от прославените български генерали, родени в Севлиево. Ноември е месецът, в който отбелязваме 140 години от кратката, но славна за българската армия Сръбско-българска война, в която Стефан Нерезов участва. През април се навършиха 100 години от трагичната му гибел. На 12-и ноември се навършват 158-години от неговото рождение.
Стефан Михайлов Нерезов е роден на 12 ноември 1867 г. в Севлиево. Семейството е с революционен дух, свързано с борбите за национално освобождение и дава на България още един генерал - по-малкият брат Христо. Сестра им Марийка Нерезова и съпругът ѝ ген. Добри Попов са родители на известната писателка Фани Попова - Мутафова.
Още в ранните си младежки години будното севлиевско момче е привлечено от военната служба. През Сръбско-българската война Стефан е доброволец в Ученическия легион. За заслугите си през войната той е произведен в ефрейтор в 12-и пехотен полк. Това предрешава и бъдещия му жизнен път. През 1888 г. завършва Военното училище в София, а през 1896 г. Военната академия в Торино. Завръща се в България, като става неизменна част от военния елит на страната и най-представителният офицер в свитата на Княз Фердинанд. Князът му поверява и личната си сигурност, като го назначава за комендант на двореца.
През Балканската война е началник на Оперативния отдел на щаба на действащата армия, а по-късно и командир на Девета пехотна дивизия. От 25 ноември 1916 г. до 30 юли 1917 г. е командир на Трета българска армия на Добруджанския фронт. В края на Първата световна война е командващ на Първа армия на Вардаро–Дойранския фронт. След края на войната е в делегацията по сключването на Букурещкия мирен договор. Върхът на военната си кариера ген. Стефан Нерезов достига през 1919-1920 г., когато е назначен за Началник щаб на българската армия.
На 16 април 1925 г. в църквата „Света Неделя” в София е извършен кървав атентат. Той се смята за най-тежкият терористичен акт в историята на България. Извършен е от крайно леви дейци, чиято цел е физическото унищожаване на военния и политически елит на страната, включително и на цар Борис ІІІ. Няколко дни преди това е убит генерал Константин Георгиев. За погребението му на Велики четвъртък в църквата се е събрал целият генералитет, всички членове на правителството, множество депутати. Цар Борис не е сред присъстващите на опелото, тъй като е на погребението на загиналите в атентата срещу него в прохода Арабаконак.
Убитите от разрушенията при чудовищния взрив в църквата са стотици, сред които и деца. Между тях са и 12 от най-изтъкнатите генерали на България. Според някои изследвания в този кървав акт България губи повече генерали и полковници, отколкото в четирите войни. Сред убитите е и генералът от пехотата, севлиевецът Стефан Нерезов, командвал българската армия в знаменитите боеве при Дойран по време на Първата световна война. За войнските си заслуги той е награден с: орден „За храброст“ II степен, III степен, 1-ви и 2-ри клас, орден „Св. Александър“ IV и V степен без мечове, орден „За военна заслуга“ I степен с военни отличия, орден „За заслуга“ на обикновена лента.
Годишнината от рождението и 100-годишнината от трагичната смърт на ген. Стефан Нерезов са само още един повод да се преклоним пред светлата памет на севлиевеца, един от най-прославените генерали във войните за освобождение и обединение на българските земи.
Кметът на Община Севлиево д-р Иван Иванов и директорът на Историческия музей Ивета Миленова откриха официално паметника на ген. Нерезов в Севлиево. Той се намира в централната градска част. Сред официалните гости на събитието бяха: д-р Явор Памукчиев – председател на Общински съвет - Севлиево, майор Ивайло Минчев – заместник началник на Военно окръжие - Габрово, скулпторът, изработил паметника Борис Борисов, Михаил Нешев и Емил Нешев - родственици на генерал Нерезов, зам.-председатели на Общинския съвет, заместник- кметове на Община Севлиево, общински съветници, представители на „Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва“, представители на бизнеса, неправителствени организации, учебни заведения, политически партии, граждани.
Всички почетоха с едноминутно мълчание паметта на героя, а паметникът беше отрупан с венци и цветя.
