Хапливи и шеговити реплики си разменят двете свати на Тодоровден в музей „Етър“, където на 28 февруари бе пресъздаден обичая „На гости на млада булка“, характерен за Габровския край. Всеки, който е бил канен на сватбата на младоженците, на този ден носи краваи и други дарове, необходими за домакинството на младото семейство. Почерпката е от филия, намазана с хайвер и украсена с маслина. И докато посрещат гостите, невестата мълчи и се усмихва, а сватите се наддумват.
– Ох, сватя, сватяяя, какво беше едно време, какво е сега! То краваи да омесиш, хайвер да разбиеш, гозби вкусни да сготвиш. А сега, какво? Всичко им на готово. Ама моята щерка съм я научила. Може си момичето, знае как и тестото да замеси и гостите да посрещне, с усмивка да ги почерпи. Няма да се сърдиш, сватя, ама хайверът ѝ по-хубав от твоя, дето миналата година за другата снаха го приготвя.
– Абе, сватя, случих на снаха, добро си е момичето. Ама да ти кажа, хайверът тя го прави по рецепта от „Българският код за вкусно“, който аз ѝ подарих, след като ходих на представянето на книгата в музей „Етър“. Пък каквото не знае – ще го научи, аз ще ѝ покажа.
– Че какво ли пък, сватя, да не знае дъщеря ми?
– Хайде, хайде, сватя, ти не видиш паяжините по прозорците, ама защото рано-рано сутринта ги изчистих. То и метенето ѝ на две – на три, ама кусур няма да връзвам, сватя. Че то на едно ли е да я научиш. Върти черпака над печката и боб в гърне да ти сготви или лучена яхния – пръстите си ще оближеш. И работна е снахата, в градината не се подпира на мотиката, ами копае ли копае.
– Кусури няма да търсим, сватя, роднини сме си вече. Ще си затваряме очите за това-онова. Че то идеални хора има ли? Я, го на зетя, твоя син, по кушии ми тръгнал на Тодоровден. То не бяха коне, не бе чудо. От сутрин до вечер все конете са му в главата.
– Конете са му в главата, ама нали всичките пари, дето от тях изкарва, все за снахата отиват.
– Ама за кого друг да идат, бе сватя? Няма за друг да ги харчи? Пък и тя скоро и с деца ще ни дари. Я ги гледай краваите колко са! Момче ще е.
– Хайде, дано на баща си се метне, че хубав и работен син съм отгледала. Снахата с Бога е говорила, като го вземала.
По броя на краваите се гадае какво дете ще добие невестата. Ако е четен – момиче ще е, ако е нечетен – момче. Ако са повече краваите, донесени от момковата страна, отново се очаква мъжка рожба. Ако роднините на момичето са се оказали по-щедри – женска.
Румяна Денчева, уредник в музей „Етър“ разказа пред посетителите защо гостите се черпят с филия, намазана с хайвер и украсена с маслина. Откъде в Балкана толкова хайвер, че и да се черпи с него?
„Когато земите ни са били част от Османската империя, морската храна е била нещо естествено за хората. Хайвер в Габровско не се е разбивал, докарвали го в големи бидони, от които всеки си купувал толкова, колкото може да си позволи. Хайверът не е от най-скъпите храни, дори е бил по-евтин от някои видове месо или зеленчуци“.
Всяка година екипът на музей „Етър“ представя традицията пред посетителите и така я съхранява, тъй като много малко семейства продължават да я практикуват в наши дни.
По време на възстановката бяха представени и рецепти от „Българският код за вкусно“ – най-новото издание на музей „Етър“, откъдето бе взета и рецептата за приготвянето на хайвера за тазгодишната тодоровденска почерпка. По време на тазгодишното събитие бяха представени и рецепти от книгата Българският код за вкусно – най-новото издание на музея. Именно от нея е взета и рецептата за хайвера, с който бяха почерпени гостите на празника.
А между смеха, наддумването между сватите и аромата на прясно изпечени краваи, посетителите можеха да усетят нещо много просто и много важно – че традицията не е просто спомен от миналото. Тя оживява всеки път, когато бъде разказана отново.
.jpg "Легенда за мартеницата и щъркела")
