На този ден (20 април ст. ст.) избухва избухва Априлското въстаниe срещу османското иго. Въстанието е организирано от Гюргевския революционен комитет, създаден на 11 ноември 1875 г. от български емигранти в Гюргево, сред които Никола Обретенов, Стоян Заимов, Панайот Волов, Георги Икономов, Георги Измирлиев (Македончето). На 11 май 1875 г. под председателството на Стефан Стамболов започват заседанията на комитета, продължили до 25 декември 1875 г. Изработен е план за въстание, насрочено за 1 май 1876 г., според който България е разделена на пет революционни окръга - I (Търновски) с център Горна Оряховица и главен апостол Стефан Стамболов, II (Сливенски) с главен апостол Иларион Драгостинов, III (Врачански) с главен апостол Стоян Заимов , IV (Пловдивски) с център Панагюрище и с главен апостол Панайот Волов и V (Софийски), който по-късно не функционира. В началото на 1876 г. апостолите се прехвърлят в определените им окръзи в България и се заемат с подготовката на въстанието. В местността Оборище от 26 до 28 април 1876 г. е свикано събрание на представителите на революционните комитети от IV революционен окръг като част от подготовката за въстанието. Присъстват 65 представители, както и апостолите Георги Бенковски, Панайот Волов, Георги Икономов, Захари Стоянов и др. Решенията от събранието са изпратени до останалите революционни окръзи чрез куриери. Поради предателство османските власти научават за решенията от събранието в Оборище  и предприемат незабавни контрадействия. На 1 май (19 април ст.ст.) конна полицейска група от Пловдив, предвождана от Неджиб ага, пристига в Копривщица, за да арестува ръководителите на местния революционен комитет, сред които е и Тодор Каблешков.  Той заедно с другарите си напада конака, където се е установил Неджиб ага. Част от турските заптиета са убити, а други начело с Неджиб ага успяват да избягат. Акцията срещу конака поставя началото на въстанието в Копривщица. На 2 май (20 април ст.ст.) Тодор Каблешков изпраща до Панагюрище, където се намират ръководителите на IV революционен окръг, и до други места бързо писмо, подписано с кръвта на едно от убитите заптиета (т. нар. Кърваво писмо), в което приканва всички българи към повсеместен бунт. Същия ден и в следващите дни въстават Панагюрище (2 май /20 април ст. ст./), Клисура (2 май /20 април ст. ст./), Стрелча (2 май /20 април ст. ст./), Брацигово (3 май /21 април ст. ст./), Перущица (5 май /23 април ст. ст./), Търново (7 май /25 април ст.ст./), Батак (4 май /22 април ст. ст./) и много други селища. Въстанието продължава около един месец. Потушено е с нечувана жестокост, като над 30 000 българи са избити, стотици градове и села са опожарени и ограбени, хиляди са хвърлени в затворите или са заточени.

Празникът на град Копривщица е в деня на годишнината от избухването на Априлското въстание (20 април 1876 г. ст. ст.).

Празникът на града ще бъде отбелязан: от 11:30 ч. в Старото училище ще започне публична лекция на доц. Пело Михайлов на тема „Априлското въстание и неговите герои, изобразени върху пощенски марки“; от 17:30 ч. в НЧ „Хаджи Ненчо Палавеев“ ще се състоят прожекция на филма „Шест подвига за свободата“ и представяне на книгата „Да запалиш България“ на Искрен Красимиров; от 19:00 ч. ще започне концерт с участието на Представителния ансамбъл на Въоръжените сили, Деси Добрева, Елица Камбурова и Тея Джукелова, както и ще бъде представено светлинно дрон шоу „Светлина на свободата“.