ариградският договор от 16 септември 1913 г. (29 септември по нов стил) е мирен договор между Царство България и Османската империя, уреждащ границата в Тракия след намесата на Османската империя в Междусъюзническата война. България губи Одринско, но задържа излаза на Егейско море между Марица и Места.
Отделна клауза позволява на българските бежанци да се завърнат в Източна Тракия. Тя остава неизпълнена, но въпреки това договорът води до подобряване на отношенията между двете страни, които стават съюзници през Първата световна война.
Териториалните клаузи на договора са допълнени с Българо-турската конвенция от 1915 г.
