Църквата почита днес св. Симеон Богоприемец, който пръв поел в ръцете си Младенеца и го въвел в Божия храм. В народния календар 3 февруари е Зимният Симеоновден.

Имен ден празнуват Симеон, Симо, Симона, Моньо и Моника, те черпят и на 1 септември, когато църквата почита преп. Симеон Стълпник и неговата майка св. Марта.

Този ден се смята за лош ден, един от най-лошите в годината. Забранено е да се сече и реже, за да не се роди “симьосано” (с белег) дете или добитък.


Според народния календар, този празник, както и зимната Богородица, почитат главно бременните жени, младите невести и майките. Гадае се по това какъв човек първи ще дойде в къщата – мъж или жена, такъв добитък ще се роди.


Зимният Симеоновден се смята за един от най-лошите дни в годината. Някъде го наричат Симеон бележник, защото белязва хората, оставя им рани и белези. Той е третият вълчи празник. На този ден не се работи с вълна, не се изхвърля пепел и смет навън, за да не се разсърдят вълците.


В някои краища забраняват употребата на думата вълк.


По места се спазват и другите забрани, характерни за останалите Трифонци. Вероятно празникът се е появил сравнително по-късно във фолклорната традиция, защото неговата обредност почти не може да се отдели от предхождащите го дни.


Лятно-есенното съответствие на Симеоновден е на 1 септември. Двата празника имат в основата си аграрна идея, защото разполовяват годината на две – пролетна и есенна оран и сеитба.

Традицията повелява на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не "излезе берекетът от дома".

Не се готви, не се пере и простира. Гледа се кой ще дойде в къщата - ако е добър, реколтата ще е плодовита.