На 23-ти септември 1947 г. е изпълнена смъртната присъда на българския политик, лидер на БЗНС и обединената демократична опозиция Никола Петков.
През същата 1947 г., той е осъден на смърт чрез обесване заради съпротивата му срещу налагането на комунистическия режим. При изпълнението на смъртната присъда е измъчван и убит с чук, а после качен мъртъв на бесилото.
Бащата на Никола Петков, Димитър Петков - Чолака е опълченец, кмет на София и премиер. Майка му Екатерина Ризова е сестра на големия български дипломат от Македония Димитър Ризов. Брат му Петко Д. Петков е смел български офицер, народен представител възправил се срещу кървавата политика на Александър Цанков и застрелян от агенти на режима.
Никола Петков завършва Сорбоната с отличие и работи за българското посолство в Париж. След преврата на 9-ти юни 1923 г. остава във Франция като политически емигрант.
През 1929 г. се завръща в България, а след преврата от 19-ти май 1934 г. работи неуморно за възстановяването на Търновската конституция.
През 1938 г. е избран за народен представител, но изборът му е касиран от режима на цар Борис III. През 1941 г. се обявява против всякакво сътрудничество с Хитлер, заради което е въдворен в концлагера „Гонда вода“.
След съветската окупация на България през септември 1944 г. Никола Петков се включва в правителството, но скоро разбира, че не може да промени, или дори да смекчи престъпния му характер. Затова смело преминава в опозиция.
На изборите от 27 октомври 1946 г. водената от него Обединена опозиция спечелва 99 депутатски мандата. Но съветските власти и техните български колаборационисти нямат намерение да допуснат инакомислие.
Така, след остър словесен дебат с Георги Димитров, изборът на Никола Петков за народен представител е касиран, а след скалъпен процес, той е осъден на смърт.
Никола Петков символизира борбата за свобода и народовластие и съпротивата срещу всички тиранични режими! Затова на днешния ден почитаме не само него, но и всички дали живота си за демокрацията в България./По материали от Уикипедия/
