На 21-ви декември 1971-ва година, заедно с оркестър „София“, Мария Нейкова, Борис Гуджунов, фолклорен ансамбъл „Аура“ и народната певица Янка Рупкина, Паша Христова трябва да замине за дните на българската култура в Алжир. Самолетът, с който пътуват - Ил-18 е току-що излязъл от ремонт на оборудването за контрол на хоризонталното положение на самолета – въжетата, с които се управляват елероните, подвижни части в краищата на крилете, с които се коригира хоризонталното положение на самолета. Ремонтът изглежда не е бил извършен съобразно техническите изисквания – проведеното разследване непосредствено след инцидента достига до извода, че въжетата на елероните са били погрешно свързани, факт, който обаче свидетелства също, че на етапа на проектиране на самия самолет не е била предвидена конструктивна защита, предотвратяваща подобна грешка. Когато машината набира скорост за излитане и се отделя от пистата, се появява силен страничен вятър, който я накланя на една страна. Вместо да коригира положението на самолета в хоризонталната плоскост, като парира силата на вятъра, командата на пилотиращия увеличава наклона на самолета заради обратното свързване на елероните.
При удара на крилото в пистата корпусът на самолета се пречупва на две и целият самолет избухва в пламъци, като единият двигател се откъсва от корпуса. От 73-мата души на борда загиват 30. Спасяват се част от пътуващите в опашната част на самолета. Сред оцелелите са Борис Гуджунов, който е със счупени крайници, и Янка Рупкина – с леки изгаряния.
На 23 декември 1971 г. Паша Христова е изпратена от многобройни почитатели в Ритуалната зала на Централните софийски гробища. Погребана е в католическия парцел 23.
Преди трагедията новогодишната програма за посрещането на новата 1972 г. е заснета с активното участие на певицата. Само няколко дни след трагедията цялата страна опечалено наблюдава жизнерадостното участие на Паша Христова.
Парашкева Христова Стефанова е родена на 16 юли 1946 г. в София. Израства в софийския квартал Княжево. Корените ѝ са от село Варана, община Левски - област Плевен, където са живели баба ѝ и дядо ѝ. Родителите ѝ се преместват в София и там се ражда Паша. След завършване на гимназия започва работа като чертожничка в комбинат „Балканкар“ – София. Завършва школата за естрадни певци и постъпва в Ансамбъла на строителни войски като солистка. През 1966 г. записва първата си песен „Щъркелът пристигна пак“. Нейният първи успех е на Фестивала на забавната песен в Сочи, Русия, през 1967 г., където е удостоена със златен медал и първа награда. Още от самото начало на своята кариера публиката я приема възторжено.
През 1968 г. става солистка в оркестър „София“ – тогава един от най-популярните състави в българската музика. Гастролира в СССР, Чехословакия, Унгария, Югославия, Румъния, ГДР, ФРГ и др.[1] За своите пет творчески години записва около 60 песни за фонда на Радиото.
За нея пишат музика композиторите Николай Арабаджиев, Чеслав Ниемен, Димитър Вълчев, Йосиф Цанков, Александър Йосифов, Светозар Русинов, Морис Аладжем, Зорница Попова и др.
Пaша Христова печели международна слава и много награди от конкурси. Между тях: награда на фестивала „Златният елен“ в Брашов, Румъния, първа награда за изпълнение заедно с Мария Нейкова и Мими Иванова „Яворова пролет“ (по музика на Светозар Русинов) на радиоконкурса „Пролет“. През 1970 г. се представя на фестивала „Златният Орфей“ и получава голямата награда за песента „Повей, ветре“ (по музика на Йосиф Цанков) и първата награда за „Една българска роза“ (по музика на Димитър Вълчев). През 1971 г. Паша Христова получава Голямата награда за изпълнители на международния фестивал в Сопот, Полша, за песента си „Ах, този дивен свят“. Това е едно от най-големите международни признания за български естраден певец.
При катастрофата загива и роденият в Плевен Николай Арабаджиев, който в периода 1969 – 1971 ръководи прочутия оркестър „София“. Под негово ръководство оркестър „София“ се утвърждава като една от най-добрите формации за популярна музика. Арабаджиев пише песни, които продължават да са хитове и до днес – „Остани“ – в изпълнение на Паша Христова и „Златно сърце“ - в изпълнение на Лили Иванова. Като диригент на оркестър „София“ пише много модерни за времето си аранжименти, които променят характера и звученето на българската популярна музика от 60-те и 70-те години. Заедно с Паша Христова създават творчески тандем, който завоюва много престижни награди в България и в чужбина - Златният Орфей (1971), за песента „Остани“ и Голямата награда от фестивала в Сопот (1971 г.) за песента „Ах, този дивен свят“.
Загива заедно с Паша Христова в самолетна катастрофа на 21 декември 1971 на летище София със самолет на авиокомпания Балкан./Уикипедия/
