На 20 юли Българската православна църква почита паметта на Свети пророк Илия.
Той е живял в Галатия през 9-ти век преди Христа. Името му означавало крепост и станало символ на твърдостта на вярата. Когато владетелите поставили в Самария идол на езическото божество, приканвали народа да му се покланят и преследвали служителите на Бога, Свети Илия с молитва заключил небето и настъпила тригодишна суша.
Тогава гонен, пророкът предложил на царя да направят жертвоприношение и чиято жертва се запали с огън от небето, негова да е истинската вяра.
Владетелят приел, но жреците му се молили напразно.
А върху жертвата на Свети Илия паднал огън от небето. Народът видял това и се поклонил пред истинския Бог.
На този ден се правят курбани и събори. Народното поверие разказва, че не се работи днес, за да не се разсърди повелителят на летните стихии.
Имен ден празнуват Илия, Илиян, Илияна, Илиана, Илко, Илка.
Според фолклорните представи за Свети Илия, изградени както в основа на старинните писания за него, така и чрез паралели с езическите богове на Слънцето, гръмотевиците и дъжда, това е един светец, който персонифицира тези явления, а отношението му към хората е поначало благодетелно, но той лесно бива обзет от свирепост, при нарушаване на определени правила.
Силно се сърди и резултатите са гибелни – той е господар на летните небесни стихии, гръмотевиците и градушките и денем е винаги на път по небето
Сред забраните, престъпването на които се смята в този смисъл за много опасно е тази да не се се влиза в морето, защото на този ден (20 юли) то взима най-много жертви, като курбан за св. Илия.
Също така според народното поверие на Илинден не бива да се работи, защото гръм (мълния) може да удари човека, който си е позволил да го прави.
Забраната важи и за добитъка – временно освобождаван от работа. Някои от свързаните с празника поверия имат метеорологически и агрономически характер. Според тях, ако на този ден гърми, това предвещава суша или че орехите и лешниците ще бъдат кухи. За сметка на това, тогава може да се очаква виното да бъде хубаво.
Според традицията на Илинден се коли като курбан старият петел в къщата и се оставя нов млад петел на негово място.
Тъй като свети Илия е сред популярните светци, на Илинден се провеждат и много селски събори, на които понякога се коли като общоселски курбан общият селски бик.
Този ден по традиция се смята за граничен между лятото и есента.
