След Освобождението на България със заповед № 1 от 20 юли 1878 г. на руския императорски комисар в България княз Александър Дондуков-Корсаков се създава Българската земска войска.
Нейното ядро е българското опълчение и се изгражда като постоянна армия с обща задължителна военна служба. Този принцип по-късно заляга в Търновската конституция. За кратко време в армията са сформирани четири рода войски - пехота, артилерия, кавалерия и сапьори, а през 1879 г. се поставят и основите на военния флот.
В края на 1878 г. Българската земска войска има в състава си общо 31 400 души, оборудвани с оръжие, материална част и боеприпаси от руската армия.
На 1 септември 1878 г. в Пловдив е създадено Софийското военно училище в България. От тогава започва летоброенето не само на военното училище, но и на цялата българска военнообразователна система. В средата на ноември 1878 г. училището е преместено в София и се разполага в първия си район
– бивша турска военна болница, която се е намирала на мястото на днешния
Централен военен клуб. Там на 26 ноември 1878 г. училището официално е открито и осветено. На следващия ден започват учебните занятия.
С приемането на Търновската конституция, изборът на княз Александър I Батенберг и създаването на българското правителство започва самостоятелният държавен живот на Княжество България. С Указ № 23 от 17 юли 1879 г. се създава Военното министерство. На 17 декември 1879 г. влиза в сила „Привременно положение за Българската войска”, което изпълнява ролята на първи закон на въоръжените сили, които вместо „земска” вече се наричат кратко и ясно - Българска войска.
Информация: МО на Република България
.jpg "Тризнаци, заченати по естествен път, се родиха в „Мама и Аз“")
