Празникът в чест на Света Петка и се счита за финал на  лятото и начало на есента, а с това и на дейния икономически цикъл.


На този ден нормално става заплождането на домашните животни, известно още като овча женитба или мърлене.

В християнската митология Света Петка се уважава като настойничка на дамите и техните домашни действия - предене, тъкане, кроене, шиене.

Легендата за Света Петка:

Известна още като преподобна Параскева, тя била родом от Епиват (Тракия). Живяла е в Х и ХІ век. Когато починали родителите й, брат й бил вече монах. Параскева раздала всичко, което притежавала и се отдала на аскетичен живот.

След като прекарала пет години в малък манастир, се отправила на поклонение – към Йерусалим и Гроба Христов. След това се оттеглила в Йорданската пустиня и се отдала на пост и молитва.

Според легендата за Света Петка, една нощ по време на молитва пред нея се появил ангел небесен, който й казал да се върне в родината си. „Там да оставиш тялото си на земята, а духа си да пренесеш в небесните селения“ – казал ангелът.

Животът и чудесата на Света Петка вдъхновено е описал св. патриарх Евтимий.

От 1238 до 1396 година мощите й почиват в храма „Св. Петка Търновска“ във Велико Търново. След вековни странствания през 1641 г. са положени в катедралата в Яш, Румъния, където и днес се стичат поклонници от цял свят.

Ето за какво помага Света Петка  -  в  представите на хората Света Петка е медиатор между земния и отвъдния свят, покровителка на митичния праотец, пазителка на дома и закрилница на бременни и родилки. Затова по стар обичай в дена на светицата се правят задушници и се отправя молитва към Света Петка. Жените раздават за мъртвите подавки, поръсени с варено жито; подсладен ориз, диня и грозде.

Света Петка помага за лечение на бездетство. Народът ни е съхранил легенди за светицата за нейните лечителски сили, които сътворявали чудеса, както и за закрилата ѝ над жените, родилките и дома.

В навечерието на празника жените приспиват край аязмо или в параклис, наречен на нейното име. На сутринта се измиват с лековитата вода, кичат иконата й с цветя, кърпи и пари, с надеждата да прогонят завинаги болестта и страданието.

В знак на благодарност към светицата българския народ е изградил множество църкви с името „Света Петка“.

В региона на Тракия към Петковден са известни специфични жертвоприношения на черни кокошки, наричани Кокоша църква, Господева църква, Божи дух и други.


На Петковден се месят колаци, като най-големият от тях се назовава на св. Петка.

Хлябът и къщата би трябвало да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата.

Обредната трапеза включва овче месо, курбан супа, яхния с праз, сарми.