На днешната дата през 1853 г. в село Рупките, Чирпанско, е роден Стоян Стоянов Заимов – български възрожденец, революционер, просветен деец, общественик и писател, оставил значима следа в историята на България и Плевен.

През 1867 г. Заимов постъпва в прочутото за времето си Старозагорско петокласно училище. През 1869 г. се запознава с Васил Левски и влиза в основания от него революционен комитет, става куриер на комитетската поща между Чирпан и Стара Загора.

През есента на 1870 г. Заимов завършва едногодишен педагогически курс в Пловдив. Следващата година е вече учител в Хасково, където през 1872 г., в присъствието на Левски, е избран за член на Хасковския таен революционен комитет. През следващата година 25 души участници в хасковското съзаклятие, между които и Стоян Заимов, са осъдени на вечно заточение в Диарбекир.

През ноември 1874 г. Заимов успява да избяга, снабден с паспорта на полския емигрант Антон Бенковски и достига до Румъния. Като един от основателите на Гюргевския централен революционен комитет, Заимов се включва в организацията на Априлското въстание и е избран за апостол на ІІІ-ти Врачански революционен окръг. След неуспеха на Априлското въстание, извънреден турски съд осъжда Заимов на смърт. Скоро присъдата му е заменена с доживотно заточение в крепостта Сен Жан д`Акр в Палестина, където дочаква края на Руско-турската война. След Освобождението, Стоян Заимов заминава да учи в Русия, в Московския педагогически институт.

Завърнал се в България той учителства в Шумен, Варна и Кюстендил, пише методически правила и учебници, превежда педагогическа литература. През 1903 г. става директор на Националната библиотека.

Особено значима е заслугата на Заимов за създаването на поборнико-опълченските дружества в България и изграждане паметниците на признателност. През 1892 г., на Втория конгрес на дружествата, се приема решение за формирането на комитета „Цар Освободител Александър ІІ“, чиято основна задача е да събере нужните средства за построяване паметник на Александър ІІ и дом за българските ветерани, поборници и опълченци. За председател на комитета е избран Стоян Заимов, а за почетен председател – българският княз.

В периода 1903-1907 г. Комитетът изгражда паметника на цар Освободител в София, Параклис-мавзолея и Скобелевия парк в Плевен, превръща в музеи къщите в Плевен, Пордим, Г. Студена и Бяла, където по време на Освободителната война са пребивавали руският император Александър ІІ и руската и румънска Главни квартири.

На 15 август 1908 г. Стоян Заимов е назначен за пръв директор на Управлението на Военно-историческите къщи музеи и паметници, със седалище Плевен, която длъжност заема до края на живота си – 9 септември 1932 г.

На 12 август 1853 г. е роден Стоян Заимов – основател на Военноисторическите музеи в Плевен

Оставя богато книжовно наследство от преводи, мемоари и пр. По-главни трудове: „Миналото. Белетристически и исторически очерци из областта на българските движения от 1870-1877 г.“ в 4 т. (1884-1888 г.), „Васил Левски. Дяконът. Кратка биография“ (1895 г.) и др.

Днес къщата на Стоян Заимов в Плевен е превърната в музей „Стоян и Владимир Заимови“, в близост до която се намира Паметникът - гробница на Стоян и Владимир Заимови, изграден през 1960 г.

На 12 август 1853 г. е роден Стоян Заимов – основател на Военноисторическите музеи в Плевен

Снимки: Къщата, в която е живял Стоян Заимов в Плевен

РВИМ - Плевен